Музиката и личността на ГИЯ КАНЧЕЛИ са познати на българската аудитория и от концертните изпълнения на негови творби, и от филми на Георги Данелия (като „Не тъгувай”, „Кин-дза-дза!”, „Мимино” и др.), и от гостуванията му у нас – последното бе през 2013, по повод първото  прозвучаване  в  София на „Стикс” при честването на юбилейната 60-годишнина на Юрий Башмет. Най-известният композитор на Грузия е световно признат като една от най-интересните творчески индивидуалности в музикалната култура на нашето време. Големият италиански композитор, един от водачите на следвоенния музикален авангард, Луиджи Ноно го определя като „Огромен музикален талант, заемащ в международен план абсолютно оригинална позиция”, а за Родион Щедрин той е „Аскет с темперамента на максималист и сдържаността на притихнал Везувий”. Уникалността на неговия самобитен стил може би е в намерената  сплав  на  опора  в дълбинните корени на традиции и духовност и съвременното светоусещане, остро реагиращо на най-актуалното – като събития, проблеми, художествена естетика, в съчетанието на почти песенна мелодичност и необикновено новаторско композиторско писмо, в неговото собствено разбиране за музикално време, в чиято широко разстлана пространственост мисълта се движи спокойно между полюсите на епика и драматика, лирика и трагика, философска интровертност и тиха молитва…

Канчели е автор с респектиращо творчество във всички жанрове – се- дем симфонии, десетки оркестрови опуси с програмни заглавия (много от тях с различни солиращи инструменти), камерна и солова инструментална музика, дълга поредица вокално-оркестрови творби. Създава и музика за повече от 40 филма (най-новият – „Заложници”, се появява през есента на 2017), получили широка популярност. През двете десетилетия (1971–1991), когато е музикален ръководител в театъра „Шота Роставели” в Тбилиси, започва сътрудничеството му с Роберт Стуруа, за чиито постановки главно е писал музика. Но сред неговите над 20 опуса театрална музика има и за спектакли в Москва, Ленинград, Киев, Тел Авив, Буенос Айрес, Гърция… В сътрудничество със Стуруа се ражда и единствената опера на Канчели „Музика за живите”, оценена като събитие в музикалния театър при постановката  й  през 1984,  както и при новата й реализация през 1999 на сцената на Националния театър във Ваймар.

През 1991 Канчели заминава за Берлин със стипендия на Немската академия за изкуства, а от 1995 се установява в Антверпен, поканен за постоянен композитор на Кралския Фламандски филхармоничен оркестър. За популярността на неговата музика по цял свят допринасят талантливите изпълнения на музиканти като Денис Ръсел Дейвис, Джансуг Кахидзе, Мстислав Ростропович, Гидон Кремер, Юрий Башмет, квартет „Кронос”. Премиери на творбите му са осъществявали Курт Мазур с Нюйоркската филхармония, Юрий Темирканов с Филаделфийския симфоничен оркестър и др. Те звучат и на големите фестивали за съвременна музика. Гия Канчели продължава и днес да получава поръчки от Европа и Америка, новите му произведения редовно се издават на компакдискове, най-често от фирмата ECM (Edition of Contemporary Music), също и от Telarc и др.