Георг Фридрих Хендел (1685-1759) се откроява като един от колосите на европейската класическа музика, майстор от бароковата епоха и автор на някои от най-известните и изпълнявани произведения в цялата музикална литература. Неговите шедьоври „Месия“, „Музика на водата“, „Фойерверкова музика“, коронационните антеми и многобройните му опери са станали символ на красота и величие в музикалното изкуство за всички времена.
Хендел е роден в немския град Хале в една и съща година с Йохан Себастиан Бах и Доменико Скарлати. Талантът му се проявява много рано и на седемгодишна възраст той вече умее да свири блестящо на орган. След смъртта на баща си се премества в Хамбург през 1705 година и там създава първата си опера „Алмира“. Година по-късно заминава за Италия, където има възможност да пише музика и да се срещне с много италиански композитори, които значително повлияват на творчеството му. В продължение на няколко години младият музикант успява да посети Рим, Флоренция, Венеция и Неапол. Овладява до съвършенство италианския оперен стил и създава голям брой сценични творби. През 1707 г. във Флоренция е първото представление на операта „Родриго“, а през 1709 г. Хендел завладява Венеция с творбата си „Агрипина“.
През 1710 г. композиторът е назначен за капелмайстор на Хановерския курфюрст, който по-късно става крал Джордж I. През същата година той посещава Лондон за първи път и след успеха на операта се „Риналдо“, се установява там за постоянно. Хендел оглавява новосформираната Кралска музикална академия – оперна компания, създадена за да задоволи нарастващия интерес на лондончани към италианската опера. Следващите му значими опери са „Юлий Цезар“ и „Роделинда“. Благодарение на своя талант и майсторство Хендел се превръща в ключова фигура в лондонския музикален живот. Той става официален композитор в кралския двор и финансовото му положение се подобрява. През 1727 година с акт на парламента получава британско гражданство, а неговият антем, „Свещеникът Задок“, създаден за коронацията на крал Джордж ІІ, се изпълнява на всяка британска коронационна церемония от тогава до сега.
В последната част от живота си композиторът е принуден да понесе много загуби и неуспехи, но в същото време преживява и някои от най-големите си триумфи. Сред значимите му опери от този период са „Юлий Цезар“, „Тамерлан“ и „Радамисто“.  Лондонската публика ги оценява добре, но в страната се появяват и други талантливи музиканти. Британците проявяват негативно отношение към чужденците и постепенно кралското семейство все по-малко подкрепя твореца. През 1729 г. Кралската музикална академия фалира и трябва да бъде затворена. Композиторът се опитва да я възстанови, като набира нова трупа в Италия. Създава оперите „Алчина“, „Роланд“ и „Ариоданте“. Музикантът влага много усърдие в тях, добавя балет и разширява хоровите изпълнения. Но въпреки всичко, през 1737 г. оперната компания окончателно престава да съществува, а Хендел е засегнат тежко от творческия и финансов неуспех. Той трудно се възстановява от тежката загуба. Успява да се върне към творчеството едва след като прекарва известно време в Аахен.
От 1740 г. Хендел започва да пише отново, но този път насочва усилията си към друг жанр – ораторията. Най-известните му произведения от този период са „Именей“, „Саул“ и „Израел в Египет“. Забележителната оратория „Месия“ е създадена само за 24 дни по поръчка на ирландския херцог Девъншир и е изпълнена премиерно в Дъблин през 1742 година с огромен успех. Година по-късно е представена и в Лондон. Благодарение на ораториите си Хендел отново извоюва признание от публиката и от кралското семейство.
Поради здравословни проблеми и влошено зрение, в последните години от живота си той пише все по-малко. През 1750 г. започва работа над ораторията „Йефтай“, а с финала на творбата той е почти напълно сляп. Хендел умира на 14 април 1759 г. в Лондон и е погребан в Уестминстърското абатство.
Музикалното му наследство се състои от огромен брой произведения, сред които 42 опери, 29 оратории, над 100 кантати, арии, дуети и триа, камерна музика, голям брой църковни произведения, оди и серенади, 16 концерта за орган. Много популярни са също неговите Кончерти гроси опус 3 и опус 6, както и Концерта за орган и оркестър „Кукувицата и славеят“.