Немският бароков композитор Георг Филип Телеман (1681–1767) е роден на 14 март 1681 в Магдебург. Той е самоук музикант, изучавал право в Лайпцигския университет и считан за най-продуктивния композитор в музикалната история. Съвременник е на Йохан Себастиан Бах, Антонио Вивалди и Георг Фридрих Хендел, с когото го свързва близко приятелство. През 1701 г. Телеман започва да учи право в Лайпцигския университет, но скоро след това се насочва към музиката и поема задължението да пише творби за две от главните църкви в града. По-късно основава студентски „Колегиум Музикум“, който изнася концерти с негови произведения. През 1705 г. той става капелмайстор в двора на херцог Ердман II-ри в гр. Зорау (днес в Полша). Нашествието на шведската армия през 1707 г. обаче принуждава композитора да напусне града. Той се установява в Айзенах, където се запознава с Йохан Себастиан Бах.
През 1721 г. Телеман е назначен за музикален ръководител на петте главни църкви в Хамбург – пост, който заема до края на живота си. В тази си роля той пише по две кантати за всяка неделна служба, а също и много произведения за специални църковни събития. В същото време преподава пеене и теория на музиката и дирижира местен „Колегиум музикум“, който изнася редовни представления. Телеман остава в Хамбург до края на живота си през 1767 г. Мястото му е заето от неговия кръщелник Карл Филип Емануел Бах, син на Йохан Себастиан Бах. През последните години зрението на композитора е силно влошено, но той не престава да твори до последните си дни.
Телеман е един от най-известните и изявени композитори от ХVІІІ-ти век, който развива в творчеството си новите музикални тенденции на епохата. Неговото наследство е важна връзка между късния барок и ранния класически стил в музиката. Според някои изследвания от 90-те години на ХХ-ти век той е създал над 3000 творби, много от които са изгубени. До наши дни са запазени голям брой от неговите църковни и светски произведения, в това число кантати, опери, арии, увертюри, оратории, сюити и различни клавирни произведения.