Георг Муфат (1653–1704) е бароков композитор и органист от френски произход, който изиграва важна роля за разпространението на френския и италианския музикален стил в немската музика от тази епоха. Той е роден в Савойското херцогство и учи музика в Париж между 1663 и 1669 г., вероятно при Жан Батист Люли. По-късно следва право в Университета на Инголщат, след което се установява във Виена. В продължение на 10 години работи за архиепископа на Залцбург. Към 1680 г. предприема пътуване до Италия, където учи орган при Бернардо Паскуини, последовател на Джироламо Фрескобалди. Среща се и с Арканджело Корели, от чието творчество се възхищава. От 1690 година до смъртта си Муфат работи като капелмайстор за епископа на гр. Пасау в Германия. Неговите най-известни творба са 12 оркестрови сюити „Флорелегия“, събрани в два сборника (1695 и 1698). Те са едни от най-ранните образци в немската музика на сюити от френски тип, в които са използвани танци, повлияни от сценичните творби на Жан Батист Люли.