След две години обучение в Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”), бъдещият известен вокален педагог и композитор Георги Златев-Черкин (1905-1977) сбъдва мечтата си да учи във Виена.  Постъпва в висшето училище за музика и драматично изкуство, ученик е на вокалния педагог проф. д-р Тео Лирхамер. Същевременно учи частно композиция при Йозеф Маркс. Първите му изяви са на виенски сцени – изпълнява роли в Академичния оперен театър, концертира като солист в кантатно-ораториални произведения, изнася програми с оперни арии и песни. След завършването си е лектор по пеене в ДМА (1929­-36). Отново заминава за Виена и става асистент на Лирхамер във Виена (1936­-38). След Аншлуса се завръща в България. От 1940 г. е преподавател в ДМА, професор (от 1944), ректор (1948­-54) и декан на вокалния факултет (1960­-74). Работи като вокален педагог в консерваториите в Пекин, Тиен Цин и Шанхай в Китай (1955­-58). Негови ученици са известни български певци, както и примата на световната оперна сцена Люба Велич. Георги Златев-Черкин е автор на няколко оперети („”Парижката пеперуда”, „Бунтовната песен”, „Лотосовото цвете”, „Скритото съкровище” – в съавторство с Георги-Георгиев Черкин), много песни за глас със съпровод на пиано или оркестър (между тях  са „Синеоката” по т. на Елисавета Багряна, , „Момини жалби” по т. на Никола Ланков, „И на яве, и на сън” по т. на Пенчо Славейков), вокалния цикъл „Бекярски песни” (т. Цанко Церковски), цикъл романси „До утре” (т. Блага Димитрова), хорови песни, камерна музика и др.