Гаетано Доницети

Оперите на ГАЕТАНО ДОНИЦЕТИ се открояват със своите прекрасни изразителни и леснозапомнящи се мелодии. Притежаващ поетичен талант, той е автор и на повечето либрета. Доницети, както Росини и Белини, развива италианското оперно творчество и белкантовия стил (красиво пеене) и вдъхновява по-младите композитори като Джузепе Верди. Автор е на около 75 опери.

Дон Паскуале е комична опера в три действия по либрето на Джовани Руфини и Доницети. Определяна като върхово постижение и един от последните образци сред комедийните фарсови опери, тя е също толкова популярна днес, както по време на премиерата ѝ на 3 януари 1843 г. от Италианския театър в „Зала Вентадур“ в Париж. Остроумието и неизчерпаемата мелодичност са характерни за всички арии и ансамблови номера в нея. В Увертюрата звучи основният мелодичен материал. Любовен елексир е една от най- пленителните опери на Доницети. Композиторът я пише в Неапол, либретото е на Феличе Романи, автор на голям брой оперни либрета, използвани в оперното творчество на много, не само италиански автори. Комична като жанр, сюжетът на творбата е свързан с легендите за вълшебните напитки, с помощта на които може да се спечели обичта на любимия човек (сюжет, използван и от други автори, например от Рихард Вагнер в операта Тристан и Изолда, 1865). Премиерата на Любовен еликсир на 12 май 1832 г. в Милано има огромен успех. Каватината на влюбения селянин Неморино в богатото селско момиче Адина от второ действие Una furtiva lagrima (Една сълза), в която той разказва за нещастната си любов, е сред най-знаменитите италиански оперни арии в теноровия репертоар.

За разлика от комичните творби на Доницети Лучия ди Ламермур е трагична опера. Тя един от шедьоврите в белкантовия оперен стил. Литературната ѝ основа е по известния за времето си роман на Уолтър Скот Ламермурската годеница, посветен на враждата между две благородни фамилии в Шотландия. Либретото ѝ е дело на талантливия неаполитански поет Салваторе Камарано, върху текстове на когото са работили много видни композитори (включително и Верди в Трубадур). Въпреки че със същия сюжет има и други произведения, премиерата на Лучия ди Ламермур на 26 септември 1835 г. в театър „Сан Карло“ в Неапол е с шумен успех. Само след една година и половина операта е поставена в Париж, Виена и други големи музикални центрове. Оттогава тя се играе в цял свят. Tombe del’avi miei… Fra poco a me ricovero (Гробници на моите предци … приемете ме) е вълнуващата ария на Едгардо де Равенсвуд (годеник на Лучия и враг на фамилия Аштън) от шеста сцена на трето действие, в която героят е готов да се дуелира и да бъде убит, за него животът вече няма никакъв смисъл.

Произведения


"Eterno amore e fè", песен
"Аве Мария" за сопран /тенор/, бас и орган във фа мажор
Miserere за солисти, хор и оркестър в сол минор
Ария на Алфонс (Vien Leonora a piedi tuoi) из операта "Фаворитката"
Ария на Ана Болейн (Al dolce guidami) из II д. на операта "Ана Болейн"
Ария на Едгардо (Tombe Degli Avi Miei... Fra Poco a Me Ricovero) от III д. на оп. „Лучия ди Ламермур“
Ария на Леонора (Fia dunque vero?) из ІІІ действие на операта "Фаворитката"
Ария на Лучия (Il dolce suono) из ІІІ д. на операта „Лучия ди Ламермур“
Ария на Лучия (Regnava nel silenzio) из първо действие на операта "Лучия ди Ламермур"
Ария на Мария Стюарт (Nella pace del mesto riposo) из ІІ действие на операта "Мария Стюарт"
Ария на Неморино (Una Furtiva Lagrima) из второ действие на операта "Любовен еликсир"
Ария на Норина (Quel guardo, il cavaliere) из І-во действие на операта "Дон Паскуале"
Ария на Тонио из операта "Дъщерята на полка"
Дует на Неморино и Дулкамара из операта „Любовен еликсир“
Летни нощи
Увертюра към оп. „Дон Паскуале“

Какво търсиш днес?