Оперите на ГАЕТАНО ДОНИЦЕТИ се открояват със своите прекрасни изразителни и леснозапомнящи се мелодии. Притежаващ поетичен талант, той е автор и на повечето либрета. Доницети, както Росини и Белини, развива италианското оперно творчество и белкантовия стил (красиво пеене) и вдъхновява по-младите композитори като Джузепе Верди. Автор е на около 75 опери.
Дон Паскуале е комична опера в три действия по либрето на Джовани Руфини и Доницети. Определяна като върхово постижение и един от последните образци сред комедийните фарсови опери, тя е също толкова популярна днес, както по време на премиерата ѝ на 3 януари 1843 г. от Италианския театър в „Зала Вентадур“ в Париж. Остроумието и неизчерпаемата мелодичност са характерни за всички арии и ансамблови номера в нея. В Увертюрата звучи основният мелодичен материал. Любовен елексир е една от най- пленителните опери на Доницети. Композиторът я пише в Неапол, либретото е на Феличе Романи, автор на голям брой оперни либрета, използвани в оперното творчество на много, не само италиански автори. Комична като жанр, сюжетът на творбата е свързан с легендите за вълшебните напитки, с помощта на които може да се спечели обичта на любимия човек (сюжет, използван и от други автори, например от Рихард Вагнер в операта Тристан и Изолда, 1865). Премиерата на Любовен еликсир на 12 май 1832 г. в Милано има огромен успех. Каватината на влюбения селянин Неморино в богатото селско момиче Адина от второ действие Una furtiva lagrima (Една сълза), в която той разказва за нещастната си любов, е сред най-знаменитите италиански оперни арии в теноровия репертоар.
За разлика от комичните творби на Доницети Лучия ди Ламермур е трагична опера. Тя един от шедьоврите в белкантовия оперен стил. Литературната ѝ основа е по известния за времето си роман на Уолтър Скот Ламермурската годеница, посветен на враждата между две благородни фамилии в Шотландия. Либретото ѝ е дело на талантливия неаполитански поет Салваторе Камарано, върху текстове на когото са работили много видни композитори (включително и Верди в Трубадур). Въпреки че със същия сюжет има и други произведения, премиерата на Лучия ди Ламермур на 26 септември 1835 г. в театър „Сан Карло“ в Неапол е с шумен успех. Само след една година и половина операта е поставена в Париж, Виена и други големи музикални центрове. Оттогава тя се играе в цял свят. Tombe del’avi miei… Fra poco a me ricovero (Гробници на моите предци … приемете ме) е вълнуващата ария на Едгардо де Равенсвуд (годеник на Лучия и враг на фамилия Аштън) от шеста сцена на трето действие, в която героят е готов да се дуелира и да бъде убит, за него животът вече няма никакъв смисъл.