Творбите на ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ във всички жанрове са образци на художествено съвършенство и новаторство. Съдбата на гениалния композитор е необичайна. Дете-чудо, славата го съпътства от най-ранна възраст. На четири години учи пиано и се опитва да композира, дори прави опит да напише концерт за две пиана, на шест – изнася концерти… Първият му учител е неговият баща Леополд Моцарт, който е отличен цигулар, органист и музикален педагог. Първите концерти, на които Моцарт свири заедно с по-голямата си сестра, имат голям успех. Тригодишната им обиколка в най-големите европейски музикални центрове е сензационна за времето. Навсякъде започва да се говори за детето-чудо, а пресата обсъжда неговите произведения. През 1766 г. семейството на Моцарт се прибира в Залцбург. 11-годишен написва първата си опера „Аполон и Хиацинт“. През 1769 г. младият композитор заминава на концертна обиколка в Италия. Наред с шумния успех на концертната му дейност Моцарт създава много произведения — симфонии, концерти и др. Най-значителната му творба от това време е неговата опера-сериа „Митридат цар понтийски“, поставена в Милано и дирижирана от своя автор. Същевременно изучава творбите на старите майстори и учи композиция при известния педагог Падре Мартини. През 1771 г. Моцарт се завръща в Залцбург и наред с ежедневните си занимания на придворен музикант при местния архиепископ започва интензивна композиционна дейност. Пише серенади, дивертименти, струнни квартети, сонати, симфонии, концерти и др. Въпреки липсата на театър в Залцбург Моцарт създава опери, силно увлечен от този музикален жанр. Скоро младият музикант предприема нова голяма концертна обиколка, но този път без особен успех. Славата му на пораснало дете-чудо вече не предизвиква сензация. Животът му като възрастен е изпълнен с проблеми. Изкарва прехраната си, като дава частни уроци по музика. Творческата дейност на Моцарт изисква постоянни пътувания, но архиепископът често не му разрешава никакви отпуски. Това довежда до разрив между двамата и принуждава младия композитор да напусне службата си. През 1781 г. Моцарт се установява на постоянно местожителство във Виена. Оттук започва най-плодотворният творчески период от неговия живот. През първите пет години той написва една от най-значителните си опери – „Отвличане от сарая“ (1782), симфонии № 33 – 38, голям брой концерти за различни инструменти, струнни квартети, сонати и др. През 1786 г. Моцарт завършва операта си „Театралният директор“. Запознаването на композитора с придворния поет на виенския двор — италианеца Лоренцо да Понте, изиграва важна роля в оперното му творчество. По негови либрета са три от най-ценните оперни творби на Моцарт: „Сватбата на Фигаро“ (1786), „Дон Жуан“ (1787) и „Така правят всички“ (1790). „Сватбата на Фигаро“ преминава при огромен успех, особено в Прага – за Пражката опера Моцарт написва специално „Дон Жуан“, приета възторжено от публиката. Въпреки успеха в Прага материалното положение на Моцарт не е добро. Това не намалява творческия му стремеж и той създава творба след творба. През 1788 г. са създадени последните му симфонии — № 39, 40 и 41. Последните му творби са приети хладно от виенската публика – това са операта „Така правят всички“ и „Милосърдието на Тит“ върху либрето на прочутия Метастазио, както и последната му музикално-сценична творба „Вълшебната флейта“. По време на нейното написване здравето му рязко се влошава. След нея композира само своя „Реквием“. Моцарт умира на 4-ти срещу 5-и декември 1791 г. във Виена.