Полският композитор, диригент и пианист Витолд Лютославски (1913–1994) е признат за един от музикалните класици на ХХ-ти век. Роден е на 25 януари 1913 г. във Варшава. Произхожда от заможно семейство и прекарва детството си във фамилното имение Дроздово. От 1928 г. взема частни уроци по композиция при Витолд Малишевски и под негово ръководство пише първата си творба. По-късно следва във Факултета по математика на Варшавския университет, както и във Варшавската консерватория. За начало на творческата си кариера Лютославски определя своите Симфонични вариации, изпълнени премиерно през 1939 г.
Избухването на войната осуетява плановете на младия автор за следване в Париж. През септември 1939 г. той е мобилизиран като радиотелеграфист, попада в немски плен, от който успява да избяга и да се завърне във Варшава. Започва работа като пианист в столичните кафенета. От това време датира и клавирният му дует с Анджей Пануфник, с когото свирят известни творби от класическата и популярната музика. Единственото запазено произведение на Лютославски от този период е „Вариации по тема на Паганини“. По време на окупацията композиторът създава и редица песни, предназначени за войниците от полската съпротива.
Изискванията на новата власт към изкуството не позволяват на Лютославски да прояви целия си потенциал като новатор в музиката. Композиторът започва работа в Полското радио, пише учебни пиеси за пиано и детски песни, сътрудничи на варшавските театри. От 1945 г. е ангажиран с организацията на Съюза на полските композитори. През 1947 г. представя своята Първа симфония, която е отхвърлена като твърде формалистична. Успех му носи Концерт за оркестър, композиция, базирана върху мотиви от фолклора. За нея е отличен с Държавна музикална награда І-ва степен (1955).
След средата на 50-те години Лютославски постепенно добива известност извън родината си. През 1958 г., на фестивала „Варшавска есен“ е представена неговата „Траурна музика“. Авторът става един от организаторите на ежегодния фестивал, превърнал се в място за среща на творци и изпълнители от Източна и Западна Европа. През 60-те години Лютославски работи активно като диригент, ръководейки главно изпълнения на собствените си творби. В този период започва и преподавателската му кариера. Той не се обвързва трайно с нито едно учебно заведение, а изнася кратки курсове и единични лекции в Югославия, Германия, Великобритания, САЩ.
Музикалното наследство на Лютославски включва творби в основните класически жанрове, без опера. Той пише оркестрови произведения, концерти, камерни творби и вокални цикли, някои от които са оркестрирани. Най-известните му композиции са неговите четири симфонии, Вариации върху тема на Паганини (1941), Концерт за оркестър (1954) и Концерт за виолончело (1970).