Вилхелм Фуртвенглер (1886–1954) е един от най-великите симфонични и оперни диригенти на ХХ-ти век, оказал огромно влияние върху своите колеги, а неговите интерпретации са еталон в музикално-изпълнителската практика.
Фуртвенглер е роден в Берлин, но прекарва голяма част от детството си в Мюнхен, където баща му преподава в Университета „Лудвиг Максимилиян“. Занимава се с музика от много ранна възраст. Възхищава се на творчеството на Лудвиг ван Бетовен, с чиято музика остава свързан през целия си живот. Фуртвенглер възприема себе си повече като композитор, а диригентската работа – като възможност да изпълнява собствените си творби. Преди да дебютира на пулта, той вече е създал няколко произведения, които обаче не са приети добре. По тази причина, както и заради финансовата несигурност на композиторската работа, той насочва своите усилия към дирижирането. Един от първите му концерти е с Оркестър „Кайм“ (сега Мюнхенска филхармония) с изпълнение на 9-та симфония от Антон Брукнер. След това той заема диригентски постове в Мюнхен, Любек, Манхайм, Франкфурт и Виена, а музикалната преса го нарича „чудото Фуртвенглер“. Назначен е в Берлинската щатскапела през 1920 година, както и в Гевандхаус оркестър – Лайпциг през 1922 година, където наследява Артур Никиш. Неговото ръководство на престижната Берлинска филхармония, което започва също през 1922 година, остава в историята на оркестъра като „Ерата Фуртвенглер“. С този ансамбъл той реализира идеите си за интерпретация на основния симфоничен репертоар от творби на Бетовен, Брамс и Брукнер, но също Прокофиев, Стравински, Барток, Шьонберг и Хиндемит, което не винаги се харесва на тогавашната власт. През 1934 г. нацисткото правителство забранява световната премиера на операта „Матис художникът“ от Хиндемит, след което Фуртвенглер се оттегля от поста на главен диригент. Една година по-късно той се завръща в оркестъра, без да заема официална позиция. Въпреки че не е член на Национал-социалистическата партия и се застъпва за много еврейски музиканти, нацистката власт му позволява да дирижира, но към края на войната натискът става твърде силен и той емигрира в Швейцария. През този период музикантът композира своята Симфония №2 в ми минор, която се счита за неговата най-значима творба. След 1945 г. му е забранено да работи и едва две години по-късно, след процес за денацификация, Фуртвенглер може отново да застане на пулта на Берлинската филхармония. Позицията му на главен диригент е възвърната официално едва през 1952 г., две години преди да смъртта му.