Българският композитор-класик Веселин Стоянов (1902-1969) също като Черкин и много други,  усъвършенства музикалното си образование в чужбина и се завръща в  България, за да вгради своя талант и знания в развитието на родното изкуство. Роден е в Шумен в семейство на музиканти, завършва ДМА в София (в класа по пиано на своя брат проф.  Андрей Стоянов). През 1926 г. е приет във  Висшето училище за музика и драматично изкуство във Виена, където следва  пиано при проф. Виктор Ебенщайн и композиция – при проф. Франц Шмит. Но голямата школа, практическа и вдъхновяваща, са концертите на Виенската филхармония и спектаклите на Виенската опера, които посещава и се запознава обстойно с творби от Моцарт и Бетовен, Брамс, Вагнер и Брукнер, Малер, Рихард Щраус, Шьонберг и Берг. Както и срещата със световни изпълнители – Сергей Рахманинов и Владимир Хоровиц, Фриц Крайслер, Бронислав Хуберман, Валтер Гизекинг, Вилхелм Бакхауз и др. Традициите и модерното в изкуството, които младият композитор жадно попива и осмисля, се вплитат в собствения му стил, здраво вкоренен в народностното.

В България Веселин Стоянов преподава и концертира като пианист и диригент, той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика” през 1933 г. Професор е по композиция и музикални форми в ДМА (от 1945 г.) и ректор (1956­-62). Автор е на оперите „Женско царство”, „Саламбо” и „Хитър Петър”, балета „Папеса Йоанна”, две симфонии, „Рапсодия” за оркестър, „Празнична увертюра, концерти (за пиано, за цигулка и за виолончело), кантатата „Да бъде ден” (по Хр. Смирненски), симфоничната поема „Кървава песен” (по Пенчо Славейков), три струнни квартета и  др.