Венсан Д'Енди

Композиторът Венсан Д’Енди (1851–1931) е ярка фигура във френския музикален живот от ХІХ-ти век. Той има големи заслуги за създаването на „Скола Канторум“ в Париж и развива активна дейност като преподавател, възпитал цяло поколение музиканти.
Пол Мари Теодор Венсан Д’Енди е роден в Париж в аристократично семейство и се занимава с музика от детските си години. На 14 години започва да учи хармония при Албер Лавиняк. По време на Френско-пруската война постъпва в Националната гвардия, но веднага след края на военните действия се завръща към музикалните си занимания. През 1871 година Д’Енди постъпва в Парижката консерватория в класа по орган на Цезар Франк. Той учи там до 1875 г. и след това постъпва в оркестъра на Театър „Шатле“.
През лятото на 1873 г. Д’Енди посещава Германия, където се запознава с Ференц Лист и Йоханес Брамс, а три години по-късно присъства на първата постановка на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер в Байройт. Това събитие има изключително силно въздействие върху младия композитор и той се превръща в пламенен почитател на вагнеровата музика. Тези влияния намират отражения в някои от творбите му през следващите години, една от които е кантатата „Песента на камбаната“ (Le Chant de la Cloche). През 1886 г. е създадена „Симфония по една френска планинска песен“. Творбата е за пиано и оркестър и принадлежи към най-известните произведения на композитора. Д’Енди е автор също на две опери – „Фервал“ (1897) и „Чужденецът“ (1903), Симфонични вариации „Ищар“ (1896), Симфония №2 (1904), Симфонична поема „Летен ден в планините“ (1905), няколко струнни квартета.
През 1894 година Д‘Енди, заедно с Шарл Борд и Александър Гилман основава „Скола Канторум“ (Schola cantorum). Първоначалният замисъл е това да бъде общество за изучаване и изпълнение на духовна музика, но скоро тя се превръща във висше музикално-педагогическо училище, което съперничи на Парижката консерватория. Д‘Енди играе важна роля в школата като защитник на традиционализма. Той преподава там, а по-късно и в консерваторията до края на жизнения си път. Сред многобройните му ученици са Исак Албенис, Артур Онегер, Албер Русел, Ерик Сати, както и Коул Портър. Композиторът умира в Париж на 2 декември 1931 г.

Какво търсиш днес?