Бохуслав Мартину (1890–1959) е една от най-значимите фигури в съвременната чешка музика. Автор е на 6 симфонии, 15 опери, 14 балетни партитури и голям брой оркестрови, камерни, вокални и инструментални произведения. Той работи като цигулар в Чешката филхармония и за кратко учи при Йозеф Сук. През 1923 година заминава за Париж, където негов преподавател е Албер Русел.
В творчеството си Мартину постепенно се отдалечава от романтичния стил и експериментира с модерни похвати от френската музика в своите оркестрови произведения „Полувреме“ и „La Bagarre“. Използва и елементи от джаза в творбата си „Кухнята ревю“. В началото на 30-те години на ХХ-ти век Мартину се ориентира към неокласицизма, като основен източник на неговото вдъхновение. Създава голямо количество камерни, оркестрови, хорови и инструментални произведения. Неговото Кончерто гросо и Двоен концерт за два струнни оркестъра, пиано и тимпани са сред най-известните му произведения от този период. От оперите му с голяма популярност се ползват „Жулиета“ и „Гръцки пасион“. Мартину използва чешки и моравски фолклор в цялото си творчество.
През 1941 година той напуска Франция, заради германската инвазия там. Емигрира в САЩ , след което симфоничната му кариера се развива активно. Неговите шест симфонии са изпълнени от всички големи американски оркестри. Мартину се завръща окончателно в Европа през 1956 година, когато става преподавател в Американската музикална академия в Рим. Година по-късно той приема покана от швейцарския диригент и меценат Пол Захер и се премества в неговото имение в Швейцария. Там живее до смъртта си през 1959 година.