Борис Карадимчев

Борис Карадимчев (1933 – 2014) е един от най-уважаваните и признати съвременни български композитори. Той е създал над 300 популярни песни, музика за 40 игрални и 120 анимационни филма, музика за театрални постановки, симфонични и камерни произведения.
Роден е на 30 март 1933 г. в Ямбол. Завършва Националнато музикална академия „Проф. П. Владигеров“ (тогава БДК) със специалностите „Дирижиране“ при проф. Асен Димитров и „Композиция“ при проф. Панчо Владигеров.
Работил е в Българска концертна дирекция, Български циркове и като главен редактор в БНТ. Преподавал е във факултета за поп и джаз музика в Националната музикална академия. През 1999 г. става професор по музика в НАТФИЗ, където преподава филмова музика. Освен там, води лекции за филмова музика и в Нов български университет и в Югозападния университет в Благоевград.
Първите му опити в популярната музика са от 50-те години, когато работи с “Джаза на младите”. През 60-те години Б. Карадимчев започва да пише песни и е сред композиторите, които подават ръка на бийт-групите „Щурците“, „Сребърните гривни“ и др. Песента му “Бяла тишина” печели първа награда на фестивала “Златният Орфей” (1967) и се превръща в евъргрийн. В края на 70-те и през 80-те години особено плодотворно е сътрудничеството му с групата “Тангра”. Сред най-популярните му песни от 90-те са: „Времето е наше“, „Отново е Коледа“, „Рождество“, „Алилуя“ (Коледна пиеса). От 1979 година е художествен ръководител на детски хор „ПИМ-ПАМ“. Формацията се появява по време на конкурса „Златният Орфей“, на който е отличена песен на Б. Крадимчев, изпълнена от М. Белчев и група деца. За награждаването, детският състав спонтанно е кръстен със звънкото и оригинално име, което носи и до сега. Повече от 30 години „ПИМ-ПАМ“ популяризира естествената, неповторима детска интерпретация на песни в различни стилове и жанрове.
Борис Карадимчев е носител на редица награди: Сочи (1967), “Златният Орфей” (1967, 77, 79 и награда за цялостно творчество през 1997) и др.
Инструментални произведения:  Сонатина за пиано (1960); Концерт за валдхорна и оркестър (1961); Adagio и Fuga по Yesterday и Let it be на „Бийтълс“; Рондо за кларинет и пиано; Три пиеси за кларинет; Виртуозни вариации за соло цигулка; Прелюд и фуга за контрабас и пиано; Фантазия Something  за цигулка и оркестър; „Проксима“ – фантазия за пиано и оркестър;
Музика за игрални филми:  „Шведските крале” (1967), реж. Л. Кирков,  „Краят на песента (1970), реж. Милен Николов,  „Гневно пътуване” (1971), реж. Никола Корабов, „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1972), реж. Методи Андонов, „Момчето си отива” (1972), „Селянинът с колелото” (1974), „Не си отивай” (1976), „Матриархат” (1977), „Оркестър без име” (1982) и „Равновесие” (1983) – всичките на реж. Людмил Кирков, „Сиромашко лято” (1973), реж. Милен Николов, “Сватбите на Йоан Асен” и „Буна” (1975, реж. Вили Цанков), „Куче в чекмедже” (1982), реж. Димитър Петров, „Бон шанс, инспекторе” (1983), реж. Петър Донев и др.
Музика за анимационни филми: „Женитба” (1985), реж. Слав Бакалов и Румен Петков, (награда на фестивала в Кан за късометражни филми), „Десетият кръг”,реж. А. Харалампиева (Златен „Никелди“ на фестивала за анимационни и късометражни филми в Билбао, Испания 1998), поредицата за Чоко и Боко (1979-90), реж. Румен Петков, „Планетата на съкровищата” (1982), реж. Румен Петков и др.
Избрани песни: „Аз оставам при морето“ (1962), „Следи по брега“ (1963), „Дъжд“ (1963), „На южния бряг“ (1965), „Кажете не“ (1966), „Созопол, град на спасението“ (1966), „Зеленоокото момиче“ (1966), „Робинзон Крузо“ (1966), „Бяла тишина“ (1967) „Дворец от пясък“ (1968), „Сняг“ (1967), „В твоята градина“ (1968) „Ако не беше ти“ (1970 г.), „Проксима“ (1970), „Хора и улици“ (1972),“Раздяла“ (1973), „Пролетна възраст“ (1974), „Нашият град“ (1982), „Оставаме“ (1982), „Любовта, без която не можем“ (1982), „Богатство“ (1982), „И всичко ще започне от начало“ (1983), „Безсъние“ (1987), „Времето е наше“ (1990), „Отново е Коледа“ (1990).
Детски песни: „Има светлина“, „Смешка“(Има ли морков), „Циркът“ и др. Голям брой детски песни от Б. Карадимчев са отпечатани в учебниците по музика.

Какво търсиш днес?