Композиторът Борис Блахер (1903–1975) е считан за един от най-влиятелните музиканти на своето време. Роден е през 1903 година в манджурския град Нючжуан, където по това време неговите родители живеят в рускоезична общност. Той прекарва първите си години в Китай и в азиатската част на Русия. През 1922 г. Блахер заминава за Берлин, където първоначално следва архитектура и математика. Две години по-късно той се насочва към музиката и учи композиция при Фридрих Кох. Кариерата му е прекъсната след установяването на нацисткия режим в Германия. Властите го обвинява в създаване на дегенеративна музика (Entartete Kunst), в резултат на което композиторът загубва преподавателския си пост в Дрезденската консерватория.
След войната Блахер бързо се превръща в един от водещите композитори и преподаватели в музикалните среди на Германия. През 1948 г. той става професор в Берлинското висше училище за музика, а от 1953 до 1970 заема директорския пост.
Хармоничният език на Блахер напомня за стила на Хиндемит, но с олекотена музикална фактура. Към по-традиционните му творби принадлежат „Вариации по тема на Паганини“ за оркестър (1947), които са доста популярни. В своя балет „Лизистрата“ от 1950 г., Блахер използва 12-тоновата техника. Други негови значими сценични произведения са камерната опера „Ромео и Жулиета“ (1943) и „Розамунде Флорис“ (1960). През 60-те години композиторът се насочва към използването на електронни похвати в своите произведения.