Немският композитор Бернхард Ромберг (1767–1841) е един от водещите виолончелисти на своето време. Роден е в гр. Динклаге и свири пред публика още от седемгодишна възраст. Заедно с братовчед си Андреас, Бернхард Ромберг постъпва през 1790 година в Придворния оркестър на Кьолнския архиепископ в Бон под диригентството на капелмайстора Андреа Лукези. Там той се среща с младия Бетовен, който му се възхищава и уважава  неговото изкуство.
Ромберг има заслуги за някои подобрения в дизайна и изпълнението на виолончело. Той удължава грифа на инструмента и изравнява повърхността под До струна, като по този начин дава по-добра възможност за вибриране. Допринася и за опростяването на нотацията за виолончело, чрез използването само на три ключа (басов, теноров и сол ключ), защото преди това са били използвани до осем вида ключове.
Повечето от композициите на Ромберг са за виолончело, но той създава и няколко опери, три симфонии и единадесет струнни квартета. Композира също шест сонати за виолончело, които са много популярни и често се изпълняват през ХІХ-ти век.