Великият чешки композитор Бедржих Сметана (1824–1884) е считан за създател на националната музикална школа в родината си. Той е роден на 2 март 1824 г. в Литомишл, източно от Прага, тогава в границите на Хабсбургската империя. Неговият баща го въвежда в музиката и още на шестгодишна възраст Бедржих прави първото си публично изпълнение. През 1839 години той заминава за Прага, където посещава много концерти и оперни представления, слуша военни оркестри и се присъединява към аматьорски струнен квартет, за който композира пиеси. По това време Ференц Лист изнася поредица от клавирни рецитали в града и Сметана взема решение да се посвети на музиката. Той пише в дневника си, че иска да стане „Моцарт в композирането и Лист в техниката“. Учи музика при Йозеф Прокш в Прага и се среща с Хектор Берлиоз и Роберт и Клара Шуман. За кратък период през 1848 г. Сметана е настроен революционно, заради политическите промени и катаклизми, които са обхванали цяла Европа. По това време той пише и първите си творби, вдъхновени от националните музикални традиции. След като не успява да развие кариерата си в Прага, той заминава за Швеция, където се утвърждава като учител и хормайстор в Гьотеборг и започва да пише мащабни оркестрови произведения.
В началото на 60-те години на ХІХ-ти век в Чехия се установява по-либерален политически климат и Сметана се завръща в Прага. Той се отдава на музикалния живот в града преди всичко като оперен композитор. През 1866 г. в новия Временен театър на Прага са представени успешно премиерите на първите му две опери „Бранденбургци в Чехия“ и „Продадена невеста“. През същата година Сметана става главен диригент на театъра, но годините на неговата работа там са белязани от противоречия. Някои фракции в градската музикална управа смятат, че идентифицирането на композитора с музикалните принципи на Лист и Вагнер противоречи на развитието на национален чешки оперен стил. Това противопоставяне пречи на творческата му работа и вероятно ускорява влошаването на здравето му. През 1874 година той подава оставка от театъра. До края на същата година Сметана губи слуха си почти изцяло, но, освободен от театралните си задължения и свързаните с тях противоречия, той се отдава изцяло на творчеството до края на живота си.
През 1876 г. композиторът се премества в Ябкенице, в дома на най-голямата си дъщеря Зофие, където има възможност да пише необезпокояван. Преди да напусне Прага, той вече е започнал цикъла от шест симфонични поеми „Моето отечество“. От него са завършени първите две части – „Вишеград“ и „Вълтава“. В Ябкенице Сметана композира още четири поеми от поредицата, като премиерата на целия цикъл е на 5 ноември 1882 г. под диригентството на Адолф Чех. Други значими произведения, създадени през тези години, са Струнен квартет в ми минор „Из моя живот“, поредица от чешки танци за пиано, няколко хорови пиеси и още три опери: „Целувката“, „Тайната“ и „Дяволската стена“. Те всички са поставени на сцена между 1876 и 1882 г. През същия период композиторът получава все по-широко признание за творчеството си. Умира през 1884 година след психически срив.