Композиторът Асен Карастоянов (1893–1976) е роден в Самоков и постъпва в Музикалното училище в София (сега НМУ „Л. Пипков“), където учи флейта (1914­1918). Продължава образованието си във Висшето музикално училище в Берлин при Е. Прил по флейта и при П. Юон по хармония (1921-1922). През периода 1923 ­1929 е диригент на духови и симфонични оркестри в Асеновград и Перник. Специализира композиция в Париж в Ecole Normale при Пол Дюка и контрапункт в Schola Cantorum при П. льо Флем (1930-31). Учи също в Консерваторията в Лайпциг теория на музиката при З. Карл-Егерт и композиция при Г. Рафаел (1932). След завръщането си в България през 1933 година преподава музикална теория в Националната музикална академия (тогава ДМА), където е професор (1945-58).

Асен Карастоянов е автор на музикално-сценични произведения, кантати и други вокално-инструментални творби, симфонии и други пиеси за симфоничен, духов, струнен, мандолинен оркестър. Пише също камерна музика, хорови песни, забавна и танцова музика, транскрипции и оркестрации. С популярност се ползват неговите пет оперети, а след 1944 г. и неговите масови песни, които до края на 80-те години са сред най-изпълняваните в жанра. Носител е на много национални отличия и ордени. Автор е на теоретични трудове, учебници и статии.