Артур Онегер (1892–1955) е един от най-значимите композитори в музиката на ХХ-ти век. Той произхожда от швейцарско семейство, но е роден и прекарва по-голямата част от живота си във Франция. Неговото творческо наследство съчетава френско и немско влияние, трансформирани в оригинална музикална мисъл. Заедно с Франсис Пуленк и Дариус Мийо, Онегер е член на известната група от композитори, наречена Шесторката, но следва свой собствен път и стилът му е различен от този на другите автори. Роден е в гр. Хавър и започва обучението си в Консерваторията в Цюрих, след което учи в Парижката консерватория от 1911 до 1918 година, където негови преподаватели са Шарл-Мари Видор и Венсан Д’Енди. Прави своя композиторски дебют в Париж през 1916 г. Две години по-късно пише балета „Слово за игрите на света“ (Le dit des jeux du monde), с който привлича вниманието към своята творческа личност.
В началото на 20-те години Онегер става известен с творбата си „Цар Давид“, драматичен псалм, който навлиза трайно в хоровия репертоар. Между Първата и Втората световна война той е много продуктивен. През 1923 година пише симфоничната пиеса „Пасифик 231“ (на името на най-мощния за времето си локомотив), която му носи популярност. Композира също девет балета и три вокално-инструментални произведения. Драматичната оратория „Жана д’Арк на кладата“, създадена в този период по стихове на Пол Клодел се смята за една от най-значимите му творби.
През целия си живот композиторът поддържа силна връзка с Швейцария, откъдето произхождат родителите му. След избухването на Втората световна война обаче, той е принуден да остане в Париж и не може да напуска града. Присъединява към френската съпротива, но успява да продължи работата си без да е засегнат сериозно от немската окупация. Все пак творецът е силно потиснат от събитията. В този период той създава своите последните четири симфонии, които са сред най-значимите оркестрови произведения на ХХ-ти век – Симфония №2 за струнни със соло тромпет, Симфония №3 „Литургична“, Симфония №4  „Насладите на Базел“, Симфония №5 „На трите ре-та“ (Di tre re).
През 1953 г. Онегер пише последната си композиция „Коледна кантата“. След продължително боледуване, умира в Париж от сърдечен удар през 1955 г. Френското правителство организира държавно погребение за композитора, въпреки че той остава швейцарски гражданин до края на живота си и никога не получава френско поданство.
Въпреки музикалните различия между неговите колеги от Шесторката, Онегер остава близък приятел с Дариус Мийо още от времето, когато двамата учат заедно в Парижката консерватория. След смъртта му, Мийо пише в негова памет своя Струнен квинтет №4, а Франсис Пуленк му посвещава своята Соната за кларинет.