Колосът на ХХ век АРНОЛД (ФРАНЦ ВАЛТЕР) ШЬОНБЕРГ е най-радикалният творец в музикалната история, разтворил нов, съвършено различен път в композиторското мислене на своето време и далеч напред във времето. Не случайно Теодор Адорно във „Философия на новата музика” разглежда естетиката му като олицетворение на Прогреса, а Томас Ман го идентифицира с главния герой в романа си „Доктор Фаустус”. Но едва ли има друг творец, възприеман с толкова полярно противоречиви реакции – от апологетика до пълно отрицание. И едва ли има друга личност с такава многообразна творческа активност, оставила незаличими следи на няколко различни плоскости. Той е Композиторът, очертал и първите крачки, и най-зрелите опуси на музикалния експресионизъм – от монооперите „Очакване” и „Щастливата ръка” и мелодрамите „Лунният Пиеро” до кантатата „Свидетелят от Варшава”, и открил неподозирани полета на изразност на човешкия глас като вокална рецитация – с въведеното Sprechgezang (говорно пеене) и Sprechstimme (говорещ глас). Той е и Художникът, чиито картини имат място редом с Василий Кандински и Франц Марк в изложбите на художниците експресионисти от мюнхенската група „Синият конник”. Единственият Педагог, създал школа в ХХ век – така наречената Нововиенска или Втора виенска школа, в чийто кръг са учениците му Албан Берг, Антон Веберн, Ернст Крженек, Ханс Айслер, Егон Велеш, Никос Скалкотас, по-късно и Джон Кейдж, Луи Харисън и редица други големи имена на столетието. Теоретикът, взривил цялата дотогавашната традиция на композиторско писмо със създаването на новата 12-тонова система – додекафония (базирана на идеята за равноправието на 12-те степени на хроматичната гама, произволно подредени без повторение в редица – серия, която става основният материал, от чийто трансфигурации се гради творбата). И възможностите на 12-тоновото писане не отминава почти никой от „класиците” на века, дори и неговият антипод – неокласикът Стравински. Шьонберг е и музикалният философ, оставил опуси като операта „Мойсей и Арон”, ораторията „Стълбата на Яков”, десетките камерни, оркестрови и вокални творби и теоретични трудове.

Заради еврейския си произход и забраната на неговата музика от Гьобелсовата културна политика като „упадъчна” (Еntartete musik) през 1933 той е принуден да емигрира в Калифорния, където остава до края на живота си. Но творчеството му и концепцията за додекафонната и серийна композиция стават модел за новия следвоенен музикален авангард и определят търсенията на поколения творци из целия свят.