Арканджело Корели (1653–1713) е считан за един от най-великите италиански барокови композитори. Неговото музикално наследство е ключово за развитието на съвременните жанрове соната и концерт, както и на модерния цигулков изпълнителски стил.
Корели е роден през 1653 г. в малкото градче Фузиняно (Романя), тогава в епархията Ферара. Първоначално учи музика в близкия град Фаенца, а през 1666 година се премества в Болоня, тогава основен музикален център. Според свидетелства от по-късно време Корели е учил при няколко известни за времето си цигулари, сред които Бартоломео Лауренти и Джовани  Басани. Хрониките на Болонската филхармонична академия (Accademia Filarmonica) показват, че той е приет за член на това авторитетно музикално общество през 1670 г., когато е едва на седемнадесет години.

По-късно Корели се установява в Рим и постъпва на служба при шведската  кралица Кристина, която по това време живее в града след абдикацията си. През 1687 г. той вече е ръководител на фестивалните музикални изпълнения за кралицата. Две години по-късно на папския престол се възкачва Александър VIII, а неговият племенник, кардинал Пиетро Отобони назначава Корели за ръководител на редовните седмични концерти в неговия дворец, където музикантът живее до края на живота си. Тези събития имат голямо значение за утвърждаването му като водещ композитор на своето време.
Цигулковият стил на изпълнение, въведен от Корели, се запазва при неговите ученици Франческо Джеминиани, Пиетро Локатели, Пиетро Кастручи, Франческо Гаспарини и други. Той е от жизненоважно значение за развитието на цигулковото изкуство. Говори се, че пътищата на всички известни италиански цигулари-композитори от ХVІІІ-ти век водят до Арканджело Корели, който е тяхната „основна отправна точка“. Композиторът умира в Рим, притежавайки огромно състояние и ценна колекция от произведения на изкуството и изящни цигулки.
Като автентични за творчеството му се считат шест сборника от концерти, сонати и пиеси за цигулка с акомпанимент на други инструменти, както и няколко други творби за струнни инструменти. Много известни са също неговите дванадесет Кончерти гроси опус 6.