Антон Веберн

АНТОН ВЕБЕРН е една от най-крупните личности в европейския модернизъм на ХХ век и композитор с глобално влияние. От една страна, той е смел новатор, изпреварващ дори Шьонберг и Берг в рамките на нововиенската школа, и даващ тласък на втория авангард след 50-те години на ХХ век. Неслучайно Пиер Булез го определя като „единственото предверие на музиката на бъдещето“. От друга страна, той съхранява християнските ценности и високите идеали за истина, добро, чистота, нравствена твърдост, непреходна красота, споделяни от неговите предшественици в т.ч. Кант и Гьоте. В музиката му се съчетават моменти на изключителна нежност с пределна звукова острота, на строг звуков аскетизъм с изящество на линии и тембри. Стилът на Веберн в най-общата си характеристика е съвършено лишен от развлекателност, излишества, той е максимално синтезиран, изтънчен, сложен и с кристално точно намерени форми.

Първите му композиторски опити са от 1899 г. В периода 1902-1906 той учи в Института по музикална история на Виенския университет, пише и защитава дисертация по музиката на нидерландския ренесансов композитор Хенри Изак. Първите му композиции до 1904 г. са симфонични идилии. До 1908 е ученик на А. Шьонберг, чиито знакови думи той следва: „Вярата единствено в спасителната техника трябва да се разрушава, а стремежът към истината – да се насърчава“. След периода на обучение новаторският му стил се формира окончателно. Паралелно с това Веберн работи като симфоничен и оперен диригент. Първата му серийно-додекафоничната пиеса е от 1913 г. Едва след опус 17 от общо 31 опуса пише само в додекафоничен стил.

С началото на нацизма животът му става изключително труден, той престава да композира, за да не допусне влияние на фашистката доктрина.

Какво търсиш днес?