Един от най-големите симфоници на ХІХ век, АНТОН БРУКНЕР има сложна и необикновена съдба. За разлика от поредицата творци, които се изявяват с успехи като деца-чудо от най-ранна възраст, той започва истинското си професионално формиране едва в четвъртото си десетилетие, а става известен на публиката чак след шейсетте си години. Неговият път на музикант дълго време е свързан единствено с църковната практика. Десет години прекарва като църковен органист в манастира „Свети Флориан”. За подтискащото го уединение там той споделя в писмата си: „Няма нито един човек, на когото бих могъл да открия сърцето си. Нашият манастир се отнася равнодушно към музиката, а следователно и към музикантите. Тук не мога да бъда весел и за личните ми планове никой не трябва да знае.” През това време създава 40 хорови и органни творби, свързани с църковната служба и се прочува като великолепен органов импровизатор. В следващите 12 години Брукнер е органист в ка- тедралата в Линц. В този период започва своето обучение със смайващо преподавателите му старание и през 1861 (на 37-годишна възраст!) взима изпитите си по органово изпълнение и теоретични предмети във Виенската консерватория, предизвиквайки истинско възхищение.
След няколко години, през 1868, Брукнер е поканен като преподава- тел във Виенската консерватория и най-после намира необходимата творческа музикантска среда. Бързо добива авторитет като теоретик и педагог, в чийто клас се стремят да попаднат най-талантливите, прочути по-късно диригенти и композитори. С огромен успех са посрещнати и гастролите му като органист във Франция, Англия, Германия. Но никой не се интересува от композитора Брукнер, автор по това време вече на десетки опуси. И неговите симфонии чакат между 15 и 25 години своето първо изпълнение. Вкусът на славата композиторът усеща едва през последното десетилетие от живота си, когато благодарение на бивши негови ученици (сред тях особено голяма е заслугата на прочутия диригент Артур Никиш) неговите мащабни симфонии започват да прозвучават.
Но тези гигантски симфонични епопеи с дълбоко философско съ-държание никога не стават особено популярни сред широката ауди- тория, затова пък са мерило за висотата на професионализъм за всеки диригент и оркестър. Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков осъществи в края на 80-те години изпълнението на всички симфонични творби на Брукнер в интегралния цикъл „Симфониите на Брукнер и Малер”.