Руският композитор Антон Аренски (1861–1906) е роден гр. Новгород в заможно семейство, в което музиката била на почит. Той проявява дарба още като дете и на деветгодишна възраст вече композира песни и клавирни пиеси. През 1879 г. фамилията се премества в Санкт Петербург, където Антон постъпва в Консерваторията и учи контрапункт, хармония, композиция и оркестрация при Николай Римски-Корсаков. Веднага след дипломирането си през 1882 година 21-годишният талант е поканен да преподава теоретични дисциплини в Московската консерватория, където скоро става професор. Там сред неговите ученици са Александър Скрябин, Сергей Рахманинов и Александър Гречанинов.
През 1895 г. Аренски се завръща в Санкт Петербург, където е назначен за директор на Императорската капела. През 1901 г. той напуска този пост и благодарение на получената солидна пенсия, посвещава остатъка от живота си на творчество и концертна дейност като пианист и диригент. Умира едва на 44-годишна възраст.
Музиката на Антон Аренски е пренебрегвана дълго време заради схващането, че му липсва индивидуален авторски почерк. През последните години са записани голям брой негови композиции. Особено популярни са Вариациите по тема на Чайковски за струнен оркестър, оп. 35а, аранжимент от бавната част на неговия Струнен квартет №2. От музикалното наследство на композитора най-значими са неговите камерни творби: два струнни квартета, две клавирни триа и клавирен квинтет. Аренски е известен и като автор на някои от първите руски учебници по хармония и музикални форми. Неговият „Сборник от 1000 задачи за практическо изучаване на хармонията“ не е загубил своята актуалност и днес.