Антонио Салиери

Антонио Салиери (1750–1825) е основна фигура в развитието на операта от края на ХVІІІ-ти век. Като ученик на Флориан Леополд Гасман и последовател на Кристоф Вилибалд Глук, Салиери е космополитен композитор, който пише опери на три езика. Той има важна роля за оформянето на оперната лексика, а музиката му оказва силно влияние върху неговите съвременници.
Антонио Салиери е роден през 1750 г. и започва обучението си по музика в родния си град Леняно в Република Венеция. Негов първи учител е по-големият му брат Франческо Салиери, който е бивш ученик на Джузепе Тартини. По-късно Салиери продължава заниманията си при органиста на катедралата в града, Джузепе Симони, ученик на Падре Мартини. През 1765-66 г. Салиери е покровителстван от венецианския благородник Джовани Мочениго. През същия период младежът привлича вниманието на композитора Флориан Леополд Гасман, който е впечатлен от музикалния талант на младежа и през 1766 година го отвежда във Виена, където лично ръководи неговото музикално образование.
Първата опера на Салиери „Учени жени“ е създадена през 1770 г. по едноименната пиеса на Молиер. Скромният успех на тази творба поставя началото на неговата дългогодишна оперна кариера, като автор на над 35 сценични заглавия. От 1774 до 1792 година той е директор на италианската опера в двора на Хабсбургите и има съществено влияние върху сценичния музикален живот на Виена. Сред най-успешните му опери, поставени приживе, са „Армида“ (1771), „Венециански панаир“ (1772), „Училище на ревността“ (1778), „Коминочистачът“ (1781), „Данаиди“(1784), „Аксур, крал на Ормуз“ (1788), „Палмира, кралица на Персия“ (1795), „Фалстаф“ (1799), „Цезар на Фармакуза“ (1800) и др. Той пише опери за театрите в Париж, Рим и Венеция, които са изпълнявани в цяла Европа. Като капелмайстор в австрийския императорски двор, Антонио Салиери отговаря за музиката в придворната капела и е един от най-търсените учители по музика от своето поколение. Негови ученици са били Лудвиг ван Бетовен, Йохан Непомук Хумел, Ференц Лист, Франц Шуберт и Франц Ксавер Волфганг Моцарт.
Музиката на Салиери постепенно изчезва от репертоара през ХІХ-ти век, до възраждането на славата му в края на ХХ-ти век. Този възобновен интерес се дължи донякъде на пиесата „Амадеус“ от Питър Шафър и филмовата версия на режисьора Милош Форман от 1984 година, в които Салиери е представен съперник на Волфганг Амадеус Моцарт и причина за смъртта на младия гений. Тази история обаче е доказано невярна, защото съществуват повече свидетелства за сътрудничество между двамата композитори, отколкото за вражда между тях.

Какво търсиш днес?