За АНТОНИН ДВОРЖАК започва нов период от началото на 1870-те години. След женитбата си за Анна Чермакова (пианистка и певица, сестра на Йозефина Чермакова, на която е посветен ранният песенен цикъл на Дворжак „Кипариси”) той напуска оркестъра на Временния театър, в който е свирил като виолист 11 години и става органист в пражката църква „Свети Адалберт”. Започват да се изпълняват публично негови творби – Първия му Клавирен квинтет, кантатата „Наследниците на Бела хора”, поставена е операта му „Цар и въглищар”, името му се появява в пресата. През 1874 кандидатства за Австрийската държавна стипендия за композиция с петнадесет свои произведения, които правят силно впечаление на журито, в което участва и Йоханес Брамс. От тогава започва дългата творческа връзка и приятелство между тях, Брамс подкрепя и се възхищава на младия чешки композитор и го препоръчва на Фриц Зимрок, който издава през следващите години първите отпечатани творби на Дворжак – вокалния цикъл  „Моравски дуети” и „Славянски танци” за две пиана. С  Австрийската стипендия (която след това получава още два пъти) Дворжак може да напусне службата на църковен органист и да се отдаде изцяло на творческа работа. И през 1875 едно след друго се раждат множество творби, сред които Първото клавирно трио, Серенадата за струнни инструменти, Струнен квинтет № 2, Клавирен квартет и редица други.