Андре Гретри

Андре Модест Гретри (1741–1813) е роден в Белгия, но прекарва голяма част от живота си във Франция и получава френско гражданство. Той остава в музикалната история със своите комични опери, а творчеството му се развива под влиянието на естетиката на енциклопедистите, особено на Жан-Жак Русо.
През 1753 г. Гретри става ученик на Жан-Панталеон Льоклер, а по-късно на Никола Ренекин, който е органист в църквата „Сен Пиер“ в Лиеж. Голяма роля за музикалното развитие на младежа изиграват също и представленията на една италианска оперна трупа, които той посещава редовно. Така Гретри се запознава с музиката на Балтазаре Галупи, Джовани Батиста Перголези и други майстори, което поражда желанието му да учи в Италия. През 1759 г. той заминава за Рим, където живее в продължение на пет години и старателно се занимава с композиция и музикални форми при Джовани Батиста Казали. Младият автор постига първия си голям успех със сценичната творба „Гроздоберачката“ (La vendemmiatrice), написана за театър „Алиберт“ в Рим и приета възторжено от публиката. През 1766 г. Гретри заминава за Женева като учител по музика. Там той се запознава с Волтер и по негово предложение се премества в Париж година по-късно. Операта му „Юрон“ е изпълнена през 1768 г. във френската столица и приета с несравним успех. Следващите две творби, „Люсил“ и „Говорещи картини“ затвърждават позициите му на водещ композитор на комични опери. Той създава общо над 50 сценични произведения. Неговият шедьовър „Ричард Лъвското сърце“ (1784) е един от образците на ранната френска романтична опера. Композиторът е повлиян от великите събития, на които става свидетел. По време на Френската революция той губи голяма част от имуществото си, но републиканците го правят инспектор в Парижката консерватория. Приживе Гретри печели широко признание в обществото и през 1802 година получава специална пенсия от Наполеон.

Какво търсиш днес?