Италианският композитор Алесандро Марчело (1673–1747) се радва на заможен живот, който му дава свободата да се отдаде на музиката. Роден във Венеция, той изнася концерти в своя град, композира и публикува няколко сборника с концерти, сред които са шест концерта от цикъла „La Cetra“ (Лира). Той пише също кантати, арии, канцонети и сонати за цигулка. Връстник на Томазо Албинони и Антонио Вивалди, Марчело често публикува творбите си под псевдонима Етерио Стинфалико, неговото име като член на прочутата Академия „Аркадия“ (Pontificia Accademia degli Arcadi). Концертът за обой и струни в ре минор оп. 1 е може би най-известното произведение на Алесандро Марчело. Йохан Себастиан Бах оценява качествата на творбата и прави нейна транскрипция за клавесин (BWV 974). Концертът е публикуван в редица издания, включително едно издание в до минор, което адаптира музиката към диапазона на бароковият обой, който свири с цял тон по-ниско от съвременния обой.