Роден във Виена, приключил земния си път в Ню Йорк, австрийският композитор, диригент и педагог Александър фон Цемлински има сложна и трудна съдба. Потомък е на смесен род  –  баща-католик, емигрант от северозападна Словакия, и майка, родена в Сараево в дома на евреин и мюсюлманка; но семейството му още преди неговото раждане приема юдеизма и това до голяма степен предопределя неговия жизнен и творчески път. Въпреки че е автор на редица значими произведения (сред които осем опери, камерна музика, балет, хорови произведения и песенни цикли), а като диригент работи с Чешкия филхармоничен оркестър и провинциалния немски театър в Прага (Deutsches Landestheater), превръщайки го в един от най-популярните оперни театри в Европа в началото на 20-и век, в навечерието на Втората световна война Цемлински е принуден да напусне Австрия. След  аншлуса през 1938 година там започват широкомащабни нападения срещу австрийските евреи и композиторът, заедно с втората си жена Луиза, унищожава всички снимки на мюсюлманските и еврейските си баби и дядовци, за да не бъдат използвани срещу него. Заедно със семейството си той емигрира в САЩ, но опитите му да получи признание в Новия свят не се увенчават с особен успех и след бързо влошаване на здравословното му състояние вследствие на няколко прекарани инсулта, Цемлински умира от пневмония през 1942.

Повлиян от Брамс, Малер, Вагнер и Шьонберг, музикалният стил на Александър фон Цемлински обединява късния романтизъм и модернизма на 20-и век. В своите творби той експериментира с тоналностите, но не използва атонализма или додекафонията. Късните му творби по-скоро са близки до неокласицизма и джаза. След войната Цемлински е почти забравен, но през последните 30-40 години интересът към неговото творчество се възражда и днес той  е смятан за един от най-значимите композитори на 20-и век.