Още на 16-годишна възраст Александър Глазунов представя пред публика първата си симфония, демонстрирайки ранното и изненадващо хармонично развитие на своя изключителен талант. Ученик на Балакирев и Римски-Корсаков, музикален наследник на „Могъщата петорка“, той изучава с голямо внимание и творчеството на Чайковски (който от своя страна също оценява високо способностите на младия си колега). Стилът на Глазунов обединява най-добрите традиции на руската музика – епична сила и жива емоционална изразителност, бляскава оркестрация и дълбочина на симфоничното развитие. А балетната му музика продължава традицията на „симфоничните балети“ на Чайковски.