Александър Бородин (1833–1887) е сред видните руски автори от ХІХ-ти век, част от групата на „Могъщата петорка“ – творчески кръг от композитори, които създават уникалния национален облик на руската класическа музика. Най-значимите творби на Бородин са неговите две симфонии, два струнни квартета, симфоничната поема „Из степите на Средна Азия“ и операта „Княз Игор“. Лекар и химик по професия и образование, той има важен научен принос в областта на органичната химия. Въпреки че в нашето съвремие е по-известен като композитор, творецът е смятал науката за свое призвание и e композирал само в свободното си време.
Александър Бородин е роден в Санкт Петербург от извънбрачна връзка на грузинския княз Лука Гедеванишвили. Заради обстоятелствата, благородникът записва детето като син на един от своите крепостни селяни, Порфирий Бородин, откъдето идва фамилното му име. Момчето получава добро образование чрез частни учители у дома. През 1850 г. постъпва в Медико-хирургическа академия в Санкт Петербург с намерението да се развива като химик. След дипломирането си той работи една година като хирург във военна болница, а през следващите три години продължава обучението си в Западна Европа. През 1862 г. Бородин се завръща в Русия и става професор по химия в Медико-хирургическата академия, развивайки кариера с научни изследвания и преподавателска работа. Той е застъпник на образованието в Русия и основава Медицинското училище за жени в Санкт Петербург, където преподава до 1885 г.
През 1862 г. Бородин се запознава с Милий Балакирев, водач на прочутата „Могъща петорка“ и започва уроци по композиция при него. По това време създава и първата си симфония, изпълнена през 1869 г. под диригентството на Балакирев. Същата година започва работа над Симфония №2, както и над операта „Княз Игор“, която се смята за най-значимото му произведение и за една от най-ценните руски исторически опери. Тя е завършена посмъртно от Н. Римски-Корсаков и Александър Глазунов. Популярен откъс от творбата са „Половецки танци“, често изпълнявани като самостоятелно концертно произведение, и превърнали се в най-известната композиция на Бородин.