Значимият френски композитор Албер Русел (1869 – 1937) започва живота си като военноморски офицер. Той се присъединява към Френския флот на 18-годишна възраст и прави няколко пътувания до Югоизточна Азия.  Впечатленията от тези екзотични страни могат да се усетят в по-късните му оркестрови и сценични произведения. На 25-годишна възраст Русел започва професионално музикално обучение при Венсан Д`Енди в „Скола Канторум“, където по-късно става преподавател. В периода 1909–10 г. композиторът отново пътува до Югоизточна Азия и Индия. През Първата световна война Русел служи на фронта в „Червен кръст“ и това разклаща здравето му. Той се оттегля в Бретан през 1918 година, за да се отдаде  впоследствие на творчеството.

Ранните произведения на Русел са силно повлияни от видните френски импресионисти Клод Дебюси и Морис Равел, докато в по-късния период той се обръща към неокласицизма. Най-значимите му творби са балетите „Пиршеството на паяка“ (Le festin de l’araignée),  „Бакхус и Ариадна“  (Bacchus et Ariane), „Еней“ (Eneas), както и четирите симфонии. Сред тях особено ценни са Симфония №3 и Симфония №4, които олицетворяват неговия зрял неокласически стил. Композиторът е създал също няколко други балета, оркестрови сюити, концерт за пиано, концертино за виолончело и оркестър, театрална и камерна музика, пиеси за соло пиано и песни.