Найден Тодоров

НАЙДЕН ТОДОРОВ е един от най-успешните съвременни български музиканти, многостранно изявяващ се с ярки интерпретации в различни жанрове.

Роден е на 8 април 1974 г. в Пловдив. Израства в среда, в която музиката рано заема централно място: на петгодишна възраст получава първите си уроци по пиано, на шест години композира, а на шестнадесет прави своя диригентски дебют. Още като ученик в Музикалното училище „Добрин Петков" в Пловдив — където завършва с отличие в класа по пиано на Дарина Кантарджиева и в класа по тромпет на Лилия Ковачева-Топорчева — той учи композиция при Светлозар Братанов и дирижиране при Кръстю Марев, дългогодишен главен диригент на Пловдивската опера. По това време, през 1990 г., основава Младежки оркестър „Пловдив", с който повече от десет години изнася концерти в България, Австрия, Чехия, Словакия и Германия и записва няколко компактдиска.

Решаващ тласък в неговото формиране дава приемането му във Виенския университет за музика и сценични изкуства, където учи оркестрово дирижиране в прочутия клас на проф. Урош Лайович, хорово дирижиране при проф. Гюнтер Тойринг и оперно дирижиране при проф. Конрад Лайтнер. Голямо влияние върху него в този период оказват и композиторът Александър Владигеров и диригентът Карл Йостерайхер. По времето на виенското си следване Тодоров е стипендиант на фондация „Борджезе", фондация „Св. св. Кирил и Методий", Ротари клуб — Виена и фондация „Джордж Уохтер" — Швейцария. През 1996 — 1997 г. е поканен от йерусалимската фондация „Ленард Бърнстейн" за специализация в Израел, където работи с Менди Родан — диригент на Израелската филхармония. Успоредно с това свири на тромпет в Йерусалимския симфоничен оркестър и работи рамо до рамо с такива личности като Дейвид Шалон, Серджу Комисиона, Лорин Маазел и Кшищоф Пендерецки. По същото време, в Лос Анджелис, той се запознава и с холивудския композитор Джери Голдсмит — среща, която му открива вратата към света на филмовата музика и поставя началото на дългогодишна преподаватеска и творческа дейност в този жанр. Виенското обучение завършва с бакалавърска степен, а по-късно, след специализация в Музикалната академия „Рубин“ в Йерусалим, Тодоров получава магистърска степен по дирижиране в Нов български университет (2001) и допълнителна степен по културен мениджмънт в същия университет (2013), а впоследствие и докторска степен.

Своя професионален диригентски дебют той прави още през 1993 г. с Врачанската филхармония, по покана на нейния главен диригент Веселин Байчев. Две години по-късно е назначен за диригент на оркестъра, а след това става и главен диригент на Видинската филхармония. В края на 90-те години, след успешна специализация в Израел, е избран измежду над 150 кандидати за постоянен диригент на Северноизраелския симфоничен оркестър в Хайфа — първи траен международен ангажимент. През 1997 г. основава в Пловдив фестивала „Тракийско лято".

През 2000 г., само на 26 години, Тодоров е поканен за музикален директор на Пловдивската опера и филхармония — най-младият диригент в България на такава позиция. Скоро след встъпването му в длъжност, в началото на 2001 г., той прави оперния си дебют с „Тоска" на Пучини, а с Пловдивската филхармония записва симфониите на датския композитор Луис Глас за лейбъла Danacord, както и над сто диска за американската компания MMO. На сцената на Античния театър дирижира опери и концерти с такива имена като Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Стефка Евстатиева, Хуи Хе и Камен Чанев. В Пловдив реализира и мегапродукцията на Дарио Фо на „Севилският бръснар" от Росини, с която гастролира в Холандия, Германия и Великобритания. За концерта си с Пловдивската филхармония и Джон Лорд получава наградата „Пловдив". Между 2003 и 2005 г. работи и като художествен ръководител на Оперно-филхармонично дружество Бургас, по покана на диригента Михаил Ангелов.

В същия период Тодоров навлиза трайно и на столичната оперна сцена. През 2000 по покана на композитора Виктор Чучков дебютира в зала „България“. През 2001 г. дирижира концерта на първия майсторски клас на Райна Кабаиванска — начало на сътрудничество, което продължава десетилетия: той дирижира концертите на нейните класове с оркестрите на Софийската опера и Софийската филхармония, а също и нейни концерти в България, Италия и Испания. Оперният му дебют в Софийската опера е през 2002 г. с „Травиата" на Верди, с Дарина Такова в главната роля, а месеци по-късно дирижира там и премиерата на „Фауст" от Гуно по покана на Христина Ангелакова. Следват записи за Naxos на балета „Дон Кихот" от Минкус и на оперите „Алеко", „Скъперникът-рицар" и „Франческа да Римини" от Рахманинов.

От 2004 г. Тодоров е тясно свързан и с популярното немско шоу „Нощта на петимата тенори", с което многократно се появява на едни от най-престижните германски сцени — Берлинската филхармония, Херкулесзаал в Мюнхен, Лайшхале в Хамбург, Лидерхале в Щутгарт, Алте Опер във Франкфурт и Майстерзингерхале в Нюрнберг. Годините след 2004 г. го срещат и с Grandopera Wichita в САЩ, където реализира „Аида", „Тоска" и „Вилхелм Тел" с певци като Самюел Рами, Лукас Мийчъм и Майкъл Спайрс.

От 2005 до 2017 г. Найден Тодоров е директор на Държавната опера в Русе. Под негово ръководство операта гастролира в Австрия, Швейцария, Германия, Италия, Испания, Португалия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, а балетът на театъра предприема турнета в Италия, Южна Корея и Дубай. Режисьорът Вера Немирова поставя заедно с него „Катерина Измайлова" на Шостакович — постановка, отразена в специализираното австрийско телевизионно предаване и в престижното немско издание Opernwelt. По-късно двамата повтарят своята съвместна работа, този път с продукция на „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. В Русе Тодоров създава и Международния фестивал „Сцена край реката", сред чиито забележителни продукции са „Риголето" на Верди, галаконцерти с тенора Калуди Калудов и световната премиера на операта „Орфей" на Джон Робъртсън. За работата си с Русенската опера получава множество награди, включително „Кристална лира" (неколкократно), „Емил Чакъров" (2014) и „Музикант на годината", а през 2015 г. е удостоен и с почетното гражданство на Русе.

Паралелно с директорството в Русе Тодоров изгражда и своята международна кариера на гост-диригент. През 2006 г. дебютира с Берлинския симфоничен оркестър, а година по-късно дирижира концертите от японското им турне. През 2009 г. прави дебюта си в зала Чайковски в Москва с Ярославската филхармония, а следващата година дебютира и във Виенската народна опера с балета „Лешникотрошачката" на Чайковски, с участието на Виенския държавен балет. Сред оркестрите, с които гостува, са Виенският Симфоничен Оркестър, Лондонският симфоничен оркестър, Чешкият национален симфоничен оркестър, Познанската филхармония, Националният полски радиосимфоничен оркестър, Филхармонията „Джордже Енеску" в Букурещ, Борусанската истанбулска филхармония, Националният симфоничен оркестър на Бразилия, Оркестърът на Богота и Каирската филхармония. Оперните театри, на чиято сцена застава, включват Виенската народна опера, Лисеу в Барселона, Истанбулската държавна опера, Белградската национална опера и Букурещката национална опера. Залите, в които изнася концерти, обхващат Музикферайн и Концертхаус Виена, Берлинската филхармония, Голямота фестивална зала в Залцбург и голямата зала на „Моцартеум“ – пак там, Алте Опер Франкфурт, Лайзхале Хамбург, Херкулесзаал Мюнхен, Консертгебау Амстердам, Тонхале Цюрих, Болшой театър и зала Чайковски в Москва, Аудиторио Насионал Мадрид, Колизеу ду Порто и Л'Аудитори в Барселона.

В Испания дебютира на сцената на Гран Театре дел Лисеу в Барселона, дирижирайки оркестъра на театъра в рецитал на сопраното Соня Йончева. Испанското издание Platea Magazine отбелязва, че дирижира „с яснота, ефективност и концентрация". В Колумбия застава пред Оркестъра на Богота в концерти с виолончелиста Сантяго Каньон-Валенсия. През 2025 г. дирижира откриването на Международния истанбулски оперен фестивал в Ataturk Cultural Center.

Що се отнася до международните конкурси, Тодоров е член на журито на Международния конкурс за диригенти „Син Дунав" (2013) и негов председател (2016), председател на журито на Международния певчески конкурс „Гена Димитрова" (2019), член на журито на Международния диригентски конкурс на Jeunesses Musicales в Букурещ (2021) и президент на журито на II Международен диригентски конкурс „Ференц Фричай" в Сегед, Унгария (2025).

Отделна линия в творчеството му са така наречените крос-овър проекти. Запознанството му с Джери Голдсмит прераства в редовни концерти с филмова музика, включително ежегодна поредица в Мюнхен. През 2019 г. дирижира мащабното турне на Disney „Star Wars in Concert" в Китай с участието на Софийската филхармония. Сред съвместните му проекти с артисти от различни жанрове са концертите с американската поп звезда Анастастейша и концертите с британския рок певец Дъги Уайт от Rainbow, а през 2026 излиза на една сцена и с Лили Иванова. Особено място заема дългогодишното творческо партньорство с Джон Лорд от Deep Purple, увенчано със запис Live in Bucharest (2009) с Русенската филхармония, издаден на международно разпространение на DVD, CD и винил.

Дискографията на Тодоров наброява над 130 записа за лейбъли като MMO, Danacord, Hungaroton, Naxos, Dynamic, Doron Music, Waterpipe Records, Gega New, Балкантон и IMI. Сред най-мащабните му записни проекти е поредицата от над 80 play-along издания за Music Minus One, публикувани от Hal Leonard — репертоар, обхващащ клавирни концерти от Моцарт, Бетовен, Шопен, Григ, Сен-Санс, Рахманинов, Рубинщайн, Глазунов и Аренски; цигулкови концерти от Моцарт, Паганини, Брух, Вениявски, Корнголд и Прокофиев; китарни концерти от Родриго, Кастелново-Тедеско и Джулиани; виолончелови концерти от Елгар и Хайдн; и оперен репертоар от Верди, Пучини, Белини, Доницети и Росини. Сред международно разпространените му записи са „Дон Кихот" на Минкус и оперни извадки от Рахманинов за Naxos, пълният цикъл симфонии на Луис Глас за Danacord, пълният цикъл клавирни концерти на Панчо Владигеров с пианиста Людмил Ангелов и Симфоничния оркестър на БНР, и „Dreams of Spain" на Андре Хайду за Hungaroton със Софийския Фестивален Оркестър. През 2025 г. дирижира Лондонския симфоничен оркестър в запис на Третия клавирен концерт на Рахманинов с българския пианист Иван Янъков.

С Найден Тодоров, Людмил Ангелов и Марио Хосен, Нов български университет се гордее с трима от своите най-изтъкнати преподаватели. От 2011 г. Тодоров преподава в Департамент „Музика" на НБУ, воден от убеждението, че да си преподавател не е просто работа, а мисия. В бакалавърската програма по музика той преподава „Основи на музикалната индустрия", „Мениджмънт на музикалните изкуства", „Маркетингови стратегии и практики в музикалните изкуства", „Работа с публики", „Музикално продуцентство" и „Хорово дирижиране" и „Оркестрово дирижиране“, а в магистърската програма по класическа музика — „Работа с диригент" и „Оркестрово дирижиране“. Педагогическата му активност надхвърля академичните стени: през октомври 2021 г. изнася встъпителната публична лекция на проекта „Проекции на диалога" в АМТИИ Пловдив — събитие по програма „Наследство" на Пловдив — Европейска столица на културата 2019. Лекцията, озаглавена „Изграждане на професионалния път на класическия музикант", преминава при изключителен интерес и е достъпна онлайн. Майсторските му класове включват и курсове за диригенти в Португалия и Испания, организация и водене на диригентски курсове в Русенска опера, курс в Real Conservatorio Profesional de Música в Алмерия (юли 2016) със симфонии от Дворжак и Шуберт и лекция „Изкуството на дирижирането", и гостуване като преподавател в Китайската консерватория в Пекин, където води майсторски клас по дирижиране с лекционен и практически компонент.

Централно място в кариерата на Тодоров заема Софийската филхармония. Той дебютира с оркестъра през 2001 г., от сезон 2004/2005 г. е неин постоянен гост-диригент, впоследствие — главен гост-диригент, а от 2017 г. е неин директор, преизбран за нов мандат през октомври 2022 г. Под негово художествено ръководство оркестърът разширява репертоара и международното си присъствие: гастролира в зала „Бозар" в Брюксел (2018, на церемонията по встъпване в Европейското председателство на ЕС), в Музикферайн Виена (2019, 2022 и 2025), Берлинската филхармония (2022 и 2026), Концертхаус Виена (2023), Лидерхале Щутгарт (2023), Залата „Лисински" в Загреб (2019, 2022), Румънската атенеум в Букурещ (2023, 2024), Филхармонията в СКопие (2023), международния фестивал в Любляна и прочие. Сред солистите, с които Тодоров работи с Филхармонията, са Джошуа Бел, Мидори, Сара Чанг, Максим Венгеров, Марта Аргерич, Мария Жоао Пиреш, Иво Погорелич, Готие Капюсон, Роберто Аланя, Томас Хампсън и Пласидо Доминго, Анна Нетребко, Анжела Георгиу, Роландо Виязон и много други. Коментирайки работата на Тодоров, списание Gramophone пише през декември 2019 г., че той е „вдъхнал на оркестъра по-широк и по-смел репертоар" и е „привлякъл нов калибър солисти и гост-диригенти".

Като допълнение към музикалната си кариера Тодоров се изявява и като писател: през 2021 г. издава дебютната си книга с разкази „Полъх от ангели".

От 2018 г. Тодоров е водещ на образователното предаване за класическа музика „На концерт с БНТ 2" по Българската национална телевизия.

В периода 2023-2026 заема три пъти поста служебен министър на културата на Република България. В своите мандати последователно изтъква отсъствието на дългосрочна стратегия за развитие на българската култура, макар такава да е предвидена в Закона за закрила и развитие на културата от повече от две десетилетия и агитира за нейното разработване.

Носител е на множество награди и отличия. През годините получава няколкократно „Кристална лира", също така „Емил Чакъров" (2014), „Музикант на годината" (два пъти — 2012 и 2018), „Златно петолиние" на Съюза на българските композитори, наградата „Богдан Богданов" за хуманитаристика на НБУ (2020), наградата „Акуила д'Оро" (Италия, 2023), Орден за културни заслуги с ранг „Велик офицер" от президента на Румъния (2024) и орден „Кавалер на изкуството и литературата" от Република Франция (2025).