Янис Ксенакис

Гръцко-френският композитор и архитект Янис Ксенакис (1922–2001) е емблематична фигура в музиката на ХХ-ти век. Той е роден в гръцко семейство в гр. Браила, Румъния през 1922 г. През 1932 г. семейството се премества в Гърция, където Ксенакис започва занимания по пиано и хармония. По-късно учи в Архитектурния факултет на Политехническия университет в Атина. Студентските му години са прекъснати от войната. Воюва в комунистически партизански отряд и по време на сраженията получава травма на лицето, поради което губи едното си око. След войната Ксенакис е обвинен в предателство и осъден на смърт, но успява да избяга във Франция и 18 години по-късно получава френско гражданство. Обвиненията срещу него в Гърция са свалени едва през 1974 г. В Париж Ксенакис влиза в архитектурното студио на Льо Корбюзие и участва в разработването на много от неговите проекти. Той възобновява заниманията си по музика с уроци при Дариус Мийо, Артур Онегер и Оливие Месиен. Месиен бързо открива оригиналния талант на Ксенакис и се обръща към него с думите: „Вие сте почти на 30 години и имате късмет, че сте грък, архитект и сте учили математика. Възползвайте се от тези неща. Реализирайте ги в музиката си." Ксенакис започва да композира музика според законите на архитектурата и математиката, превеждайки архитектурни графики и сложни математически изчисления в звуци. Той пише за акустични инструменти и работи активно в студио с електронни звуци и касети. Той е пионер в използването на математически модели в музиката като приложения на теорията на множествата, стохастични процеси и теорията на игрите. Оказва силно влияние върху развитието на електронната и компютърната музика. Той интегрира музиката с архитектурата, проектира музика за съществуващи пространства и проектира пространства, които да бъдат интегрирани със специфични музикални композиции и изпълнения. Сред най-важните му произведения са „Metastaseis“ (1953–54) за оркестър, в което се въвеждат независими партии за всеки отделен оркестрант; творбите за ударни инструменти „Psappha“ (1975) и „Pléïades“ (1979); композиции, които използват пространственост чрез разпръскване на музиканти сред публиката, като „Terretektorh“ (1966); електронни произведения, създадени чрез системата UPIC, както и крупни мултимедийни изпълнения, които Ксенакис нарича политопи, обединили неговите разнообразни интереси и умения. Ксенакис е автор на множество теоретични трудове, сред които книгата „Формализирана музика: Мисъл и математика в композицията“, считана за една от най-важните му публикации. Като архитект, Ксенакис е известен предимно с ранната си работа под ръководството на Льо Корбюзие: манастирът „Сент-Мари дьо Ла Турет“, върху който двамата си сътрудничат и павилионът на „Philips“ на Експо 58, проектиран самостоятелно от Ксенакис. Композиторът умира на 1 февруари 2001 г. в дома си в Париж.