Юлиус Рийц

Август Вилхелм Юлиус Рийц (1812–1877) е немски композитор, диригент, виолончелист и педагог. Роден е в Берлин и учи виолончело при Бернхард Ромберг и композиция при Карл Целтер. През 1834 г. той става помощник на Феликс Менделсон като капелмайстор на Дюселдорфската опера, а по-късно е негов наследник на поста капелмайстор, както и генерален музикален директор на Дюселдорф през 1836 година. През този период той пише своята Симфония в сол минор, театрална музика и няколко увертюри, една от които, „Херо и Леандър“, е изпълнена през 1841 г. Гевандхаус оркестър под палката на Менделсон. През 1847 г. Рийц се премества в Лайпциг, където ръководи Певческата академия, оркестъра на Лайпцигската опера, а от 1848 г. и Гевандхаус оркестър. В същото време Рийц преподава в Лайпцигската консерватория, където сред неговите ученици са Волдемар Баргил, Ернст Рудорф, Фридрих Хегар, Саломон Ядасон. През 1859 г. Лайпцигският университет му присъжда почетната степен Доктор хонорис кауза. Година по-късно Рийц е назначен за придворен капелмайстор в саксонския кралски двор в Дрезден, а през 1874 г. става генерален музикален директор на Саксония. Композиционното наследство на Рийц принадлежи към класическата школа (творчеството на Менделсон, както може да се очаква, има голямо влияние върху него) и той е силно против музикалния радикализъм на автори като Фр. Лист и Р. Вагнер. Сред творбите на Рийц са няколко опери, три симфонии, увертюри към театрални пиеси, сонати за флейта, сонати за цигулка, мотети, меси, псалми и много друга църковна музика.