Шарл-Мари Видор

Шарл-Мари-Жан-Албер Видор (1844–1937) е роден в Лион в семейството на Франсоа-Шарл Видор, органист и строител на органи. Близък приятел на баща му е прочутият Аристид Кавайе-Кол, възродител на изкуството за изграждане на органи. Именно той урежда талантливия Шарл да учи орган и композиция в Брюксел при Жак-Никола Леменс и Франсоа-Жозеф Фетис, директор на Брюкселската консерватория. След това Видор се премества в Париж, където живее до края на живота си. На 24-годишна възраст той става асистент на Камий Сен-Санс в църквата „Мария Магдалена“ в Париж. През януари 1870 г., със застъпничеството на Кавайе-Кол, Сен-Санс и Шарл Гуно, 25-годишният Видор е назначен за „временен“ органист на църквата „Сен Сюлпис“ в Париж, най-известната позиция за френски органист по онова време. Органът в тази църква е шедьовър, създаден от Кавайе-Кол. Грандиозните възможности на инструмента са истинско вдъхновение за Видор. Въпреки привидно временния характер на работата си, той остава органист в „Сен Сюлпис“ почти 64 години, до края на 1933 г. Негов наследник през 1934 г. става бившият му ученик и асистент Марсел Дюпре. През 1890 г., след смъртта на Цезар Франк, Видор поема класа по орган в Парижката консерватория. През 1896 г. той се отказва от този пост, за да стане професор по композиция в същата институция. Видор има множество студенти в консерваторията, които стават известни композитори и органисти: Марсел Дюпре, Луи Виерн, Шарл Турнемир, Дариус Мийо, Александър Шрайнер, Едгард Варез и канадецът Анри Ганьон. Алберт Швайцер също е учил при Видор. Като органист Видор изнася рецитали в много страни: Великобритания, Германия, Холандия, Русия, Португалия, Италия, Полша, Швейцария. През 1921 г. той основава Американската консерватория във Фонтенбло, заедно с Франсис-Луи Казадесю. Той е директор до 1934 г., когато е наследен от Морис Равел. На 89-годишна възраст Видор се пенсионира от поста в „Сен Сюлпис“. Три години по-късно той се парализира частично, въпреки че остава психически бодър до последните си дни. Умира в дома си в Париж на 12 март 1937 г. на 93-годишна възраст. Композиционното наследство на Видор е много богато. Той пише музика за орган, пиано, глас и различни ансамбли. Освен десетте си симфонии за орган (един от първите, които използват този термин за органнна композиция), той е автор на три симфонии за оркестър и орган, няколко песни за пиано и глас, четири опери и един балет.