Хауърд Хенсън

Американският композитор Хауърд Хенсън (1896-1981) е роден в гр. Уаху, Небраска през 1896 г. Родителите му емигрират от Швеция в Америка и скандинавските му корени изиграват много важна роля в естетическото и духовно изграждане на Хенсън. Той започва музикалното си образование в колежа „Лутер“ в родния си град, а по-късно продължава в Института за музикално изкуство и в Северозападния университет в Еванстън, Илинойс. След дипломирането си той преподава теория и композиция в Сан Хосе, Калифорния, където става декан на Консерваторията по изящни изкуства през 1919 г. Първият му голям успех като композитор идва през 1921 година, когато получава първата американска награда „Римска премия“ от Американската академия. Благодарение на това отличие Хенсън живее в Италия три години и пише някои от първите си значими композиции. През 1924 година Джордж Ийстман избра младия Хенсън за директор на наскоро основаното музикално училище „Ийстман“ в Рочестър, Ню Йорк. Хенсън ръководи училището през следващите 40 години, като го превръща в една от най-влиятелните музикални консерватории в света. През 1925 г. Хенсън започва поредица от оркестрови концерти, наречени „Американски музикални фестивали“. В тях е представена музиката на много американски композитори, особено тези, свързани с „Ийстман“. Хенсън продължава активно да композира и дирижира по целия свят, а програмите му неизменно включват музика на националните автори. Важни произведения от неговото творчество са Симфония №1 „Скандинавска“, Симфония №2 „Романтична“, поръчана за 50-годишнината на Бостънския симфоничен оркестър, операта „Merry Mount“, създадена по поръчка на Метрополитън опера и представена за първи път там през 1934 г., Симфония №4 „Реквием“, която Хенсън дирижира с Бостънския симфоничен оркестър и която печели наградата „Пулицър“ през 1944 г.