Ференц Фаркаш

Ференц Фаркаш (1905–2000) е унгарски композитор и педагог. Роден е в музикално семейство и в периода 1922–1927 г. учи в Музикалната академия „Фр. Лист” при Лео Вайнер и Алберт Шиклош. През 1929–1931 г. той продължава обучението си в Академията „Санта Чечилия” при Оторино Респиги. През 1927-1929 г. е корепетитор, а след това и диригент в Будапещенския градски театър. Стилът на Фаркаш съчетава както унгарския музикален фолклор, така и традициите на унгарската и италианската професионална музика. Фаркаш се завръща в Будапеща през есента на 1931 г. Тъй като не може да намери други задачи, той свири на пиано в различни театрални оркестри. През 1932 г. той се запознава с режисьора Пол Фейос, за когото композира музика за няколко филма, първо в Унгария, след това във Виена и Копенхаген. Това сътрудничество поставя началото на впечатляваща поредица от „приложна“ музика, създадена от Фаркаш (75 филма и 44 театрални пиеси и радиопиеси). От 1935 г. преподава първоначално в Музикалното училище в Будапеща, а по-късно в Консерваторията Коложвар (Клуж-Напока), където през 1941-1944 г. е професор, а от 1943 г. – директор, както и в Музикалното училище в Секешфехервар (директор от 1946). През 1949-1975 г. е професор в Музикалната академия „Фр. Лист“ в Будапеща. Сред неговите ученици са редица изявени унгарски музиканти като Дьорд Лигети, Шандор Соколай, Дьорд Куртаг, Лайош Вас, Миклош Кочар, Атила Бозай, Золтан Еней, Ласло Видовски и др. Пише музика за пиеси и филми. Бил е член на унгарското правителство на Имре Наги през 1956 г. Народен артист на Унгария. Произведенията на Фаркаш включват над седемстотин опуса. Той композира във всички жанрове, опера, балет, мюзикъли и оперети, оркестрова музика, концерти, камерна музика и сакрална музика. Неговата широка литературна култура му позволява да създава музика на 13 езика, по текстове на около 130 писатели и поети, както древни, така и съвременни.