Франческо Ровиго

Франческо Ровиго (1540/1541–1597) е италиански композитор и органист от късния Ренесанс. За живота му до 30-годишна възраст не се знае почти нищо. През 1570 г. той пътува до Венеция, за учи при известния органист и композитор Клаудио Меруло от Венецианската школа. След 1573 г. той се установява в Мантуа, където композира химни, изпълнявани в църквата „Санта Барбара“ - херцогски параклис на семейство Гонзага. Ровиго работи за фамилията Гонзага до 1582 г., когато отива в Грац, като придворен органист на австрийския ерцхерцог Карл II. След смъртта на ерцхерцога през 1590 г., композиторът се завръща в Мантуа и възобновява предишната си служба за семейство Гонзага, по-специално като органист в параклиса. Там Ровиго е част от прочута група композитори, която включва някои от най-известните италиански музиканти от епохата: Бенедето Палавичино, Франческо Сориано, Джовани Гастолди и Клаудио Монтеверди. Ровиго умира в Мантуа на 56 години и е погребан в криптата на катедралата „Санта Барбара“. Той е автор на голям брой сакрални произведения, мадригали и инструментални творби, част от които са публикувани в Милано.