Франсоа Франкьор

Френският композитор Франсоа Франкьор (1698–1787) е роден в Париж в семейството на музикант, който свири в елитния придворен оркестър „24-те кралски цигулки“. Франсоа е обучаван от своя баща и на 15-годишна възраст се присъединява към Кралската музикална академия като цигулар. През 1730 година е назначен също в оркестъра на „24-те кралски цигулки“, както и за Maître de musique (музикален преподавател) в Парижката опера през 1739 г. През 1744 г. той и Франсоа Ребел, негов колега и дългогодишен приятел, са назначени за музикални директори на Парижката опера, която по това време е център на френския културен живот. През 1757 г. те стават отговорни за всички фази на нейното управление. Ребел и Франкьор са изправени пред множество предизвикателства, свързани с финансови проблеми, дисциплина и репертоарна политика на театъра в момент, в който се случва известната „Война на буфонистите“ – противопоставяне на привържениците на италианската комична опера и класическата френска лирична трагедия. Крал Луи XV-ти назначава Франкьор за свой музикален учител през 1760 г., а няколко години по-късно композиторът получава благородническа титла. Когато през 1763 година Парижката опера изгаря в пожар, двамата директори са принудени да подадат оставка през 1767 г., макар по-късно Ребел да се завръща в Операта като генерален администратор през 1772 г. Франкьор се оттегля от света на музиката, живеейки в пенсия до смъртта си 1787 г. на 89-годишна възраст. По този начин той е пощаден от преследване по време на Френската революция, когато неговият племенник Луи-Жозеф Франкьор, майстор на камерната музика на Краля и директор на оркестъра, е изпратен в затвора. Композициите на Франкьор, достигнали до наши дни, включват два сборника със сонати за цигулка, 10 опери и няколко балета, създадени съвместно с Франсоа Ребел.