Франсоа Девиен

Композиторът Франсоа Девиен (1759–1803) е наричан „френския Моцарт" или „Моцарт на флейтата“. Изявен флейтист, фаготист и професор по флейта в Парижката консерватория, Девиен е известен като автор на няколко концерта, които той пише за своите концертни изяви. Композиторът създава също няколко опери и много камерни произведения. Девиен е роден в Жоанвил в семейството на обикновен занаятчия. Неговото музикално обучение започва в родния му град. Първият му професионален ангажимент е като фаготист в Парижката опера през 1779 г. В този период той учи при основния флейтист на оркестъра. Предполага се, че след това е започнал работа като камерен музикант при кардинал Дьо Роан през 1780 г. и остава там до 1785 г. Девиен става член на военния оркестър на френската гвардия, където той има задължението да обучава децата на своите колеги от военния оркестър. След революционния период, когато Свободното училище става национален музикален институт, по-късно лицензиран като Парижката консерватория през 1795 г., Девиен е назначен за професор по флейта (1795–1803). Той създава „Теоретичен и практически метод по флейта“ (1793), който е преиздаван няколко пъти и допринася много за подобряване на нивото на френската духова музика в края на 18 век. Подобно на много други музиканти, той се присъединява към оркестъра Concert de la Loge Olympique. Девиен умира в Шарентон-Сен-Морис близо до Париж на 5 септември 1803 г. Неговото творчество включва около 300 инструментални произведения предимно за духови инструменти. Той пише над седемнадесет концерта за флейта, симфонии за духови инструменти, квартети и триа за различни състави, 12 опери, 5 концерта за фагот, 6 сонати за фагот и 6 сонати за обой. Композициите за флейта на Девиен, възобновени от прочутия флейтист Жан-Пиер Рампал през 60-те години на ХХ-ти век, са част от основния репертоар за инструмента.