Филип Кутев

Филип Кутев е представител на т. нар. „второ поколение“ български композитори, член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (от 1936 г.). Учи цигулка при чешкия педагог, концертмайстор на Софийската опера и преподавател в ДМА (дн. НМA “проф. П. Владигеров”) Ханс Кок. Учи частно композиция при проф. Ас. Димитров. Като ученик и студент работи последователно като чиновник във Висшия земеделски институт, оркестрант в I пехотен полк, в оркестъра на Артилерийското кино, в кино “Уфа” и в АСО. Под влияние на Г. Атанасов Маестрото през 1930 г. се явява на изпит за военен диригент и започва професионалната си дейност с армията. През същата година е назначен в Бургас в ХХIV пехотен полк (на освободеното място от Г. Шагунов), където работи до 1935 г. В Бургас ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество “Родни звуци”. През 1935 г. е преместен на служба в София в VI пехотен полк (1935-­39 г.), Школата за запасни офицери (1939-­42 г.) и Военното училище (1942­-44 г.). В периода 1944­-48 г. работи в Политическото управление на Министерството на народната отбрана, отговаря за музикалните въпроси във войската и ръководи културната дейност на Централния дом на БНА в София (1948­-51 г.).

През 1951 г. Филип Кутев заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”), с което се поставя началото на движението “Народни хорове и ансамбли” в България. Като негов главен художествен ръководител (до смъртта си) Филип Кутев утвърждава високото му професионално ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка.

Той е председател на СБК (1954­-72 г.). Носител е на много престижни национални и творчески награди и ордени.

Филип Кутев е автор на творби за симфоничен оркестър; много песни за народен хор; масови и концертни хорови песни; филмова музика и др. За репертоара на ДАНПТ създава авторско творчество на фолклорна основа, което се превръща в класика и образец за много други творци в жанра на фолклорната обработка. Симфоничните му произведения, създадени през 30-те и ­ 40-те години, като поемата “Герман”, “Сакарска сюита”, “Пасторал” за флейта и оркестър, вокално-инструменталните му сюити, както и написаните след 1944 г. героична кантата “Девети септември” (първа в съвременната българска музика), Младежка симфония, шедьоврите за народен хор “Лале ли си, зюмбюл ли си”, “Полегнала е Тодора”, “Драгана и Славей”, “Димянинка” и др., музиката към филма “Под игото” (по Иван Вазов) и др. го утвърждават като един от най-изявените и самобитни български композитори.