Ференц Сабо

Ференц Сабо (1902–1969) е унгарски композитор и педагог. Роден в Будапеща, той учи в Музикалната академия „Ф. Лист“ (1921-1926) при Алберт Шиклош, Лео Вайнер и Золтан Кодай. Още преди да завърши академията, той се присъединява към нелегалната тогава Комунистическа партия на Унгария. През 1928 г. организира хор, за който пише популярни песни. През 1932-1945 г. живее в емиграция в Москва и през този период създава симфоничната поема „Класовата борба“ (1932), „Колхозна сюита“ (1934), „Песента на Павлик Морозов“ (1934, в съавторство със С. Михалков), Симфониета за оркестър за руски народни инструменти (1935) и др. През 1945 г. се завръща в Унгария, преподава в Музикалната академия в Будапеща, а в периода 1958-1967 г. е неин ректор. Сред известните му ученици е Емил Петрович. Сабо е два пъти носител на наградата „Кошут“ - най-високата държавна награда на Унгария в областта на културата и изкуството: за сюитата „Лудаш Мати“ (1951) и симфоничната поема „Спомен“ (1952). Ораторията за тенор, хор и оркестър по стиховете на Шандор Петьофи „Морето се надига“ (1955) се счита за едно от най-значимите произведения на Сабо.