Федерико Момпу

Федерико Момпу (1893–1987) е може би най-универсалният каталунски композитор от съвременната епоха. Роден е в Барселона на 16 април 1893 г. и учи в Консерваторията „Лисеу“ в родния си град при известния професор Педро Сера, откривайки музиката, която по онова време е модерна: на концерт в Барселона той слуша Габриел Форе с неговите най-нови композиции и това събитие вдъхновява Момпу да започне да композира. През 1911 година той пътува до Париж за първи път и остава там през академичната година като студент в Парижката консерватория. Започва занимания при Исидор Филип, а по-късно работи с Фердинанд Мот-Лакроа, който впоследствие става основен изпълнител на неговите творби. Момпу прекарва следващите няколко години в Париж, но е принуден да се върне в Барселона, заради избухването на Първата световна война. В родината си той пише някои от своите популярни клавирни творби „Интимни впечатления“, „Детски сцени“ и др. Той е в контакт с други млади каталунски музиканти като Ед. Толдра, М. Бланкафорт, с които по-късно създават т. н. „Група на осемте“. Първото публично признание за Момпу е в Париж, където бившият му учител Ф. Мот-Лакроа изпълнява премиерно негови творби на концерт през 1921 г. Събитието има огромен успех и през следващите години той става почти толкова известен, колкото и неговите френски съвременници Равел, Дебюси, Сати и др. Композиторът за дълги години е популярна публична фигура във висшето парижко общество. С развитието на новите тенденции в музиката и особено на Нововиенската школа, Момпу изпада в творческа криза около 1933 година. Той се завръща в Барселона през 1941 г., бягайки от войната и остава там до края на живота си. В Барселона се запознава с младата пианистка Кармен Браво, която по-късно става негова съпруга. Започва да композира отново, с което поставя началото на дълъг период на творческа активност, продължил до 1979 г., когато здравето му се влошава и окончателно престава да композира. Умира през 1987 г. на 94-годишна възраст от дихателна недостатъчност. Музикалният свят на Момпу е много колоритен и богат на образи, вдъхновени от каталунската култура. Творческото му наследство е предимно за пиано и в предпочитаните от него малки форми. Той обича остинатните фигури, и особено имитациите на камбанен звън (семейството на майка му притежава леярната за камбани Dencausse, а дядо му е бил майстор на камбани), който композиторът претворява в музиката си като един вид заклинателен, медитативен звук. Един от неговите шедьоври с подобна изразност е клавирният цикъл „Musica Callada“ („Гласът на мълчанието“). Освен клавирна музика, той пише също камерни произведения, балетна и хорова музика, както и много песни.