Уилям Болкъм

Носител на Национален медал за изкуства, награда „Пулицър“ и награда „Грами“ американският композитор Уилям Болкъм (р. 1938) създава значимо творчество в различни жанрове - клавирна, камерна, оперна, вокална, хорова и оркестрова музика. Роден в Сиатъл, той започва да учи композиция на 11-годишна възраст с Джордж Фредерик Макей и Джон Верал във Вашингтонския университет и едновременно с това взема уроци по пиано при Б. П. Джейкъбсън. По-късно учи при Дариус Мийо в колежа „Милс“ и работи по магистърска програма в Университета „Станфорд“. Продължава да се усъвършенства в Парижката консерватория при Оливие Месиен и Дариус Мийо и е отличен с Втора награда по композиция. Той става част от преподавателския състав на Музикалното училище към Университета в Мичиган през 1973 г., а през 1994 г. е обявен за Заслужил университетски професор и се пенсионира през 2008 г. след 35 години успешна педагогическа дейност. Болкъм печели наградата „Пулицър“ за музика през 1988 г. за цикъла от 12 нови етюда за пиано, а записът на Песни по Уилям Блейк, издадени от компанията Naxos печелят четири награди „Грами“ през 2005 г. Като пианист, Болкъм изпълнява и записва собствените си творби, често в сътрудничество със своята съпруга и музикален партньор, мецосопрано Джоан Морис. Те реализират заедно около 25 албума. Композиционното творчество на Болкъм включва четири сонати за цигулка, девет симфонии, четири опери, дванадесет струнни квартета, филмови партитури и други творби.