Тору Такемицу

Японският композитор Тору Такeмицу (1930—1996) посвещава голяма част от творчеството си на китарата. Той спада към най-значимите композитори на 20 век и открива своя път към музиката като самоук творец, увлечен от френската музика на ХХ-ти век - Дебюси, Сати и Месиен. Композиторът има огромен принос за развитието на културните връзки между Изтока и Запада. През 1951 г. той и няколко други композитори, художници, изпълнители и поети създават „Експериментална работилница“ за организиране на творческо сътрудничество, търсене на пътища за взаимно проникване и взаимно обогатяване на западната и традиционната японска култура. Такемицу е основен организатор на цикъла Tokyo "Music Today", който предоставя на съвременни музикални изпълнители и композитори от цял ​​свят възможността да работят заедно и да обменят творчески идеи. Богатото творческо наследство на Такемицу включва произведения за симфоничен оркестър, хор, камерни ансамбли, за струнни инструменти, за традиционни японски инструменти. Автор е на музика към филми, включени в златния фонд на японското кино. Музиката на Такемицу е добре позната по целия свят и се изпълнява от най-добрите музикални групи и солисти. Такемицу е използвал китарата в ансамбли в различни свои творби: Valeria (1965) за цигулка, виолончело, китара, електрически орган, две пикола и флейта; Строфа I (1969) за женски глас, пиано, китара, арфа и вибрафон. През 1970 г. в Crossing композиторът добавя пиано, вибрафон, китара, арфа и женски глас към симфоничен оркестър. През 1983 г. той пише композиция за китара и оркестър „На ръба на съня“. Vers, l'arc-en-ciel, Palma (1984) е за китара, любовен обой и оркестър, а пиесата Spectral Canticle (1995) е за цигулка, китара и оркестър.