Стеван Мокраняц

Стеван Мокраняц (1856–1914) (Стеван Стоянович) е наричан „бащата на сръбската музика“ и принадлежи към най-важните фигури в музикалната култура на Сърбия от края на ХІХ и началото на ХХ-ти век. Роден е в гр. Неготин през 1856 г. и започва да изучава музика в Белград. Продължава обучението си в Мюнхен при Йозеф Райнбергер от 1880 до 1883 г., в Рим при Алесандро Паризоти през 1884–1885 г. и след това в Лайпциг при Саломон Ядасон и Карл Райнеке. През 1887 г. Мокраняц се премества за постоянно в Белград, където става диригент на Белградското хорово дружество, позиция, която заема до смъртта си. Под негово ръководство хорът се превръща в уважаван и известен в цяла Централна Европа ансамбъл, заради високия изпълнителски стандарт и репертоар от сръбски народни песни и пиеси, композирани от самия Мокраняц. Съставът концертира в Хърватия, България, Черна гора, Османска Турция и Русия. През 1899 г. хорът прави турне в Берлин, Дрезден и Лайпциг. Мокраняц е основател на Сръбското музикално училище в Белград и на първия сръбски струнен квартет, в който свири на виолончело. Напуска Белград в началото на Първата световна война и се премества в Скопие, където умира на 28 септември 1914 г. Основното произведение на Мокраняц е „Руковети“, обработки на песни от Сърбия, Черна гора, Македония, Славония, Далмация - 15 сюити за хор със солист без музикален съпровод. Тези хорови композиции са много популярни в цяла бивша Югославия. Сред произведенията на Мокраняц са и преработки на унгарски, турски и румънски песни, духовна музика („Сръбска литургия”), музика за театър, реквием. След смъртта му Сръбското музикално училище е преименувано на музикално училище „Мокраняц“ в негова чест.