Роберт Фукс

Роберт Фукс (1847–1927) е австрийски композитор и музикален педагог от втората половина на ХІХ-ти век, дългогодишен професор по музикална теория във Виенската консерватория, който обучава редица забележителни композитори от своето време. Роден във Фрауентал, Австрия през 1847 г., Фукс учи във Виенската консерватория при Феликс Ото Десоф и Йозеф Хелмесбергер. По-късно започва преподавателска работа там и е назначен за професор по музикална теория през 1875 г., запазвайки тази позицията до 1912 г. Сред учениците му в академията са видни музиканти като Джордже Енеску, Ерих Корнголд, Густав Малер, Ян Сибелиус, Хуго Волф и Александър Цемлински . Композиционното творчество на Фукс съдържа произведения от почти всички жанрове: две опери („Кралска невеста“, 1889 г. и „Дяволската камбана“, 1893 г.), три симфонии, пет оркестрови серенади, четири струнни квартета, концерт за пиано, три сонати за пиано, две сонати за виолончело, соната за виола, соната за контрабас, шест сонати за цигулка, клавирни триа и струнни триа. Той пише също пиеси за орган, песни, църковна музика, камерна музика и други пиеси за различни инструменти. От всички тях най-известни са неговите серенади, заради които той получава прозвището „Серенаден-Фукс“. Йоханес Брамс се изказва особено хвалебствено за музиката на композитора. „Той е прекрасен музикант, всичко е толкова фино и толкова умело, толкова очарователно измислено, че човек винаги остава доволен.“ Диригентите Артур Никиш, Феликс Вайнгартнер и Ханс Рихтер често изпълняват негови оркестрови творби. Все пак за най-голямо постижение на твореца е считана неговата камерна музика. Роберт Фукс умира във Виена през 1927 г.