Раймон Галоа-Монбрюн

Раймон Галоа-Монбрюн (1918–1994) e френски композитор, цигулар и педагог. Завършва Парижката консерватория, където учи при Анри Бюсер (композиция) и Фирмен Туш (цигулка). През 1944 г. е удостоен с Римска премия за своята кантата „Луиз дьо ла Мизерикорд“ (Louise de la Miséricorde) и прекарва в Италия от 1946 до 1948 г. През следващите години той гастролира като цигулар, включително в СССР, Северна Африка, Близкия и Далечния изток. Свири в дует с пианиста Пиер Санкан. В края на 60-те години участва в записа на пълната колекция от камерни произведения на Габриел Форе, заедно с Жан Юбо, Пол Тортелие, Андре Навара и други френски музиканти. В периода 1962-1983 г. е директор на Парижката консерватория. Дълги години е свързан с международния конкурс „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ като член на журито, артистичен директор и президент (1988-1991). През 1980 г. е избран за член на Академията за изящни изкуства в Париж. Сред основните произведения на Галоа-Монбрюн са операта „Славеят и императорът“ (Le Rossignol et l’Empereur; 1957), „Японска симфония“, концерти за цигулка, виолончело и пиано, камерна и филмова музика.