Пол Исолфсон

Пол Исолфсон (1893–1974), композитор, органист, педагог и диригент, е един от пионерите на музикалното изкуство в Исландия. Роден в гр. Стоксейри в семейството на органист, той започва музикалното си обучение в Рейкявик при Сигфус Ейнарсон през 1908 г. Постъпва в Лайпцигската консерватория през 1913 г., където учи при Карл Щраубе (орган), Роберт Тайхмюлер (пиано), Ханс Гриш (музикална теория) и Макс Регер (композиция). Младият музикант е ангажиран като асистент на Щраубе от 1917 до 1919 г. Завършва музикалното си обучение в Париж при Жозеф Боне през 1924-1925 г. След завръщането си в Исландия Пол Исолфсон поема водеща роля в културния живот на родината си. Той работи като Директор на музикалното училище в Рейкявик от основаването му през 1930 до 1957 г. Освен това ръководи музикалния отдел на Исландското държавно радио от 1930 до 1959 г. и е органист в църквата „Dómkirkja“ в Рейкявик от 1939 до 1968 г. Отличен е за заслугите си с различни награди. През 1945 година Университетът в Осло му присъжда почетна докторска степен и той е приет за член на Кралската шведска музикална академия в Стокхолм през 1956 г.