Пиер Санкан

Композитор, пианист, педагог и диригент, Пиер Санкан (1916–2008) принадлежи към водещите фигури във френската музика от ХХ-ти век. Роден в Мазамет в Южна Франция, Санкан започва музикално обучение в Мароко и Тулуза. След това постъпва в Парижката консерватория, където учи дирижиране при Шарл Мюнш и Роже Дезормиер, пиано при Ив Нат и композиция при Анри Бюсер. През 1943 г. той печели престижната „Римска премия“ с кантатата си „Легенда за Икар“. През 1956 година, когато неговият учител Ив Нат се пенсионира, Санкан става преподавател по пиано в Парижката консерватория и остава там до пенсионирането си през 1985 г. Животът му продължава още 23 години, до 92-годишна възраст, но през последния период той страда от болестта на Алцхаймер. Умира в Париж. Пианистичната кариера на Санкан е свързана с неговото успешно партньорство с прочутия виолончелист Андре Навара. Санкан прави записи на двата концерта за пиано от Равел с диригента Пиер Дерво и концертите за две пиана от Моцарт с Жан-Бернар Помие, които са високо оценени. Като клавирен педагог Санкан обучава редица успешните пианисти, сред които Оливие Казал, Мишел Бероф, Селман Ада, Абдел Рахман Ел Баша, Емил Наумов, Гери Мутие, Жан-Бернар Помие, Даниел Варсано и др. Една от най-популярните творби на Санкан е Сонатина за флейта и пиано (1946). Малко от другите му произведения са добре известни. Той е автор също на Концерт за цигулка, три балета, Симфония за струнни (1961) и операта „Ундина“ (1962).